депутати

ПРЕДКОЛЕДНО ЗА ИСТИНСКАТА ПОЛИТИКА

Когато преди малко повече от година написах статията “Ударът на Борисов”, всъщност идеята беше колко важно е днес България да я управляват държавници, изградени политически, притежаващи знания за функционирането на отделните власти и с опит в международните отношения. Снощното интервю на Бойко Василев по БНТ с българския министър-председател ме върна отново към познатата тема.

Няма съмнение, че на фона на друго, широко обсъждано държавническо и политическо невежество, няма да е коректно, ако отмина поредното доказателство за ценностната убеденост на политик от ранга на българския министър-председател – с натрупан опит и знания, за когото в управлението на държавата най-важни са грижата за хората и тяхната сигурност. Навярно измежду вас някой веднага ще поиска да ми опонира, че точно такова изречение не е било произнесено от Бойко Борисов. Ще се съгласите обаче, че тези два компонента присъстват само и тогава, когато и трите власти функционират, а настоящето обществено-икономическо развитие потвърждава това. В същото време на политическите опоненти винаги им се привижда и търсят вината за съществуването на някакви обществени неуредици и негативни проявления в обществено-икономическия живот, единствено в изпълнителната власт. На тази база те градят и своите опорни точки, пренебрегвайки факта, че конституцията ясно определя хомогенността на всяка парламентарна държава – съвкупните действия на законодателна, изпълнителна и правосъдна власт, които не бива да забравяме, че са независими.

Българска традиция е опозицията да иска да се докопа (определението е точно) до властта по неконституционен път. Така тя бяга от собствената си неувереност и неспособност да изпълнява опозиционната си роля, прибягвайки до “Стани, да седна аз”. Българският народ не може повече да бъде заложник на хора, които определят сами себе си за политици. Особено, ако политическите им намерения, знания и управленски умения са ни познати и сме изпитали на гърба си, когато са били на власт – разсипия на държавността, фалити на банки…всеобщ банкрут. Тази ли “привлекателна” алтернатива искат да ни пробутат БСП и президентът Радев? Българските граждани не трябва да забравят, че язвите и раните по снагата на българската държава не са от днес, нито от вчера. Те са резултат на политическа безотговорност и на държавническо бездарие, на управление на безценностен и безпринципен консенсус по време на т.н. преход.

По време на управлението на ГЕРБ – самостоятелно или в коалиция, тази партия успява да придаде живот и реалност с политики и действия, а не с празнословно нищоговорене. Нищо не може да се изправи срещу контекста на всяка статистика. А тя казва, че кривата на обществено-икономическото ни развитие е възходяща единствено при управлението на ГЕРБ. И това няма нищо общо с “оживлението” около някаква необоснована “визия”, тъй като аналогията на успешното управление е математиката, т.е. цифрите. Оставям на вас да прегледате социално-икономическите показатели, когато ГЕРБ управлява. Когато повече хора го анализираме и оценим прагматично, това непременно поражда съгласие на базата на приоритети или различен набор от ценности, дори да се различаваме по мненията. Само така основата на нашите различия ще бъде ясна за всеки от нас. Това е единствения начин да си осигурим общо бъдеще.

Интервюто с Бойко Борисов в “Панорама”, както и предходното му в Шоуто на Слави Трифонов, затвърди убеждението ми, че министър-председателят все повече формулира публичното си говорене така, че благодарение на неговия политичсски и държавнически опит, то да се възприема от различни групи граждани. Няма как това да не е така, когато се предполага, че сред тези, които го слушат има и от трите категории – хора, които нищо не знаят по темата, хора, които знаят нещо и такива, които мислят, че знаят много. И не само това, защото инициативата самият Борисов да задава въпроси по време на интервюта, провокира към въпроси самите слушатели или зрители. А това е голямо достойнство за публичното говорене, защото въпреки ограниченията на всяко интервю, откъм време и замисъл, информацията и живата реч трябва да са водещи. Това не е като да запаметиш чужди текстове и с някаква странна артикулация, несъобразена със смисленото фразиране на изреченията, да не оставяш усещане за компетентност, а по-скоро – за сценично изпълнение и преследване ефекта на артиста.

И това интервю за пореден път затвърди образа на Борисов като изграден политик и държавник. Той не само може да представи българската действителност с нормална човешка реч, но и с компетентност и информираност да вдъхне увереност на сънародниците си, бидейки наясно с всяка стъпка, която трябва да извърви правителството му. Познавайки състоянието на българската държава във всичките детайли, той не си позволява да манипулира или да подвежда българските граждани по отношение на настоящи и бъдещи управленски решения. За него външната политика не е хоби, нито се изчерпва с екзотични екскурзии и със селфита, което важи с пълна сила за други държавни персони. Ясните позиции, които министър-председателят заема в междудържавните отношения, вътрешната и външна политика на ЕС, както и тълкувателните решения, които предлага, все повече го затвърждават като политик с лидерско мислене. При него мултилатерализмът не е на думи, т.е. проблемите на мира и сигурността да се разрешават в условията на преговори и разбирателство, което доказа и по време на българското европредседателство, но и с цялостното си присъствие при вземането на решения в Европейския съвет.

Колкото до другия Бойко, който реализира това интервю, и като цяло – българската журналистика, моето отношение съм го отразила и в други мои статии (“Застрашена ли е истината за българската демокрация“, „Кое изяжда българската журналистика“, „Моралът в медийната среда“, „Ефектът Дънинг-Крюгер“, „Фалшивите новини“ и др.). Сега ще си позволя само едно изречение – Василев претърпя окончателен крах като водещ, подобно на Слави Трифонов, който поне няма претенции да е журналист. Защо ли? Защото всичко в това интервю затвърди впечатлението за поръчкова журналистика, която ако разровиш мирише на овехтялост, чалгаджийство и подмяна на истината. Нещо като ефекта на невежеството, облечено в самочувствие.

Posted in От деня and tagged , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *