ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ

фалшивитеИзвестното словосъчетание fake news стана популярно през последните една-две години. Много преди това, у нас се говореше за “партенките”, като за нарочно разпространявани слухове или лъжливи факти. Тяхното предназначение  бе  да “замъглят’’ информационната среда, да предизвикат суматоха или за да бъдат проверени определени обществени нагласи. Те са част от политиката на много медии. Най-честите причини са свързани с привличането на читателски интерес със сензационни съобщения, както и да се влияе чрез спекулации и манипулиции. Най-често се борави с измислени факти, за които няма потвърждение от друг източник и не се посочва автор, публикуват се измислени интервюта и новинарски истории, скриват се, изкривяват се или съзнателно се разпространяват неверни сведения, отнасящи се до събития или до публични личности.

За фалшивитe новини днес се говори като за индустрия, но и като за ресурс на политическата пропаганда. Това обяснява и факта, че са част и от опозиционното говорене.  Те са и най-новото “оръжие”,  което се цели право във формирането на определени обществени нагласи. Забележете – във формирането на нагласи в определена посока, а не просто в отразяването на съществуващите. Използват се за пряко въздействие върху политиките на национални правителства. Могат да възпрепятстват вземането на отговорни държавни решения. Или да са в основата на добре замислен и режисиран обществен конфликт, от който една партия, която не е във властта, да черпи опорни точки за опозиционното си говорене.

Основен източник на фалшивите новини са медиите и социалните мрежи. Oбществена тайна е, че авторите им очакват и се радват на финансова или политическа облага. Размерите на фалшивите новини са достигнали до там, че повечето хора отказват да се доверяват на всяка информация и се отнасят подозрително дори към новинарските емисии на водещи ТВ и печатни издания. Да не говорим за  електронните сайтове и за всичко, което се споделя в социалните мрежи. Даже на официалните резултати от социологически проучвания, вече се гледа като на още една възможност за манипулиране и за формиране на обществени нагласи. Няма какво да се лъжем,  голяма част от българите имат изградено мнение за “обективността” на определени медии и социологически агенции, и знаят доколко може да им вярват или да ги отхвърлят. Но това не намалява жертвите на фалшивите новини. Най-често това са потребителите с по-ниско образование и с интелектуален дефицит, което неминуемо повлиява на техния избор, мнение или гражданско поведение.

Наличието на фалшиви новини затвърждава усещането, че медийният ангажимент за обективно отразяване е  застрашен. Заедно с това е застрашена и независимостта на самите медии и на работещите в тях – журналистите. За наводнението от фалшиви новини, днес се говори като за опасна “война”, която е трудно да бъде спряна. Тя е свързана с обслужването на едни или други интереси, а разпространението на fake news създава паралелна и невярна информационна среда. Особено опасна се оказва тя, когато на прицел са обществените процеси и нагласи, свързани с функционирането на държавата и нейното управление.

Вече свикнахме с обстоятелството – един и същи факт да се съобщава по различен начин, със спекулативен коментар, или със засилен елемент на субективност. А това е продиктувано от политиката на дадената медия. Свикнахме и с другото – въобще да се премълчават факти и събития, особено важни за страната и управлението, но съзнателно пропускани и неотразявани. В същото време, с предимство намира място онова, което подсилва усещането за несигурност и обществен апокалипсис-скандали, престъпност, убийства, из оставени деца… Подобни сюжети се превръщат в журналистическа “дъвка” за репортажите и единствено “меню” за новинарските емисии. Разбира се, предлагано ни в компанията на “навременни’’ и подозрително  “обективни” анализи и обобщения. Вярно е, че отразяването на проблеми е част от медийната обективност, но когато това остава усещане за еднопосочност и за натрапване за “края на света”, при всичко случаи поражда съмнения дали това е точно така.

Фалшивите новини изпълват съдържанието и на всяко опозиционно политическо говорене. Поднесени като “твърдение”, или “случайно” вмъкнати в спекулативен коментар, повтаряни вербално в публичното пространство или чрез медийното copy paste, те са се превърнали в политически инструмент за влияние.  В тази връзка, най честата мишена на fake news са националните избори за държавен глава или за парламент. Целта е да се въздейства върху крайните резултати, като авторите им ги използват за компроматна “война” срещу единия от кандидатите или срещу представителите на конкурентната политическа сила. Напоследък най-коментираните случаи за външна намеса в това отношение, са свързани с президентските избори в САЩ и във Франция. Според публикации на политически анализатори, България също e била и е обект на подобни вътрешни и външни влияния. Разгледани в този аспект, фалшивите новини са проявление на новата “студена” война и са средство за поддържането на напрежение в междудържавните отношения. Те се активират, когато е налице тенденция на загуба или отслабване  на политическо влияние, но са и начин за провокиране на вътрешен или на междудържавен проблем, за  предизвикване на обществено недоволство или хаос, за предотвратяване  решаването на една или друга кризисна ситуация.

В началото споменах за някои от подходите, чрез които най-бързо се реализира една фалшива новина. Най-прекият път си остава поднасянето на неверен факт или сведение, препечатани от друг източник или чрез доверяване на информатор. Другият най-експлоатиран начин е да си измислиш сам факти и история. Но смея да кажа, че произвеждането на фалшиви новини се е усъвършенствало до там, че дори една информация, поднесена с първоначалния замисъл да манипулира или с нея да се спекулира, много бързо се изражда във fake news. Причината е, че повтаряна и препечатвана, тя изгубва първоначалното си предназначение, губят се и следите на първоизточника и неговите намерения. Така тази информация попада в новата си битност на фалшива новина.

Мащабите на разпространение на фалшиви новини дават основание на някои специалисти да изразяват мнение, че журналистиката е на път да се откаже от професионалното отразяване и да се превърне в част от народния фолклор. А аз бих добавила, че както във всичко, и в журналистиката има вече много “боклук”. Всякакъв! И като водещи, и като присъствие на едни и същи експертни лица в студиата, и като професионализъм, и като отсъствие на ценностно говорене и на многообразие от гледни точки, и като ангажимент за обективност и достоверност. Ами поослушайте се,  сменете няколко канала, влезте в няколко сайта! Ще видите едни и същи автори, коментатори и анализатори! Познати до втръсване в политическите си предпочитания и в отсъствието на обективност, те дълготрайно и напоително продължават да влияят на обществените нагласи и настроения, “обрисувайки” обществото и настроенията в него по начин, угоден на този или на онези, известни само на тях. Неуморно очертават “прогнози” за развитието на обществените процеси – с “абсолютна точност” врачуват до кога едно правителство ще устои, кога непременно ще има протести и вотове на недоверие… Те до такава степен са обсебили информационната среда, че хората гледат на тях като на натрапници. А като прибавим към това и усещането за еднопосочно следване на определена политика от страна на отделните медии, нашето съмнение за тяхното участие в политическите далавери, става неопровержимо.

Впечатлението, че медиите са част от политическата игра, може да бъде подкрепено с много примери. Достатъчен е един – в деня, когато правителството изплати повече от два милиарда от външния дълг на държавата, това беше  съобщено само от две водещи медии, измежду седемте, които аз проследих.  Между другото,  при това многообразие на информационни източници, никак не е трудно на читателите и на зрителите да се ориентират в политическата “лоялност” на една или друга медия. Медийното затъмнение, умишленото пропускане на един или друг факт, съобщаването му между другото, или оставяйки го без коментарно представяне, e повод да си мислим, че и този подход е част от политическата игра – определени факти избирателно да се омаловажават или да се заобикалят умишлено. Казано по друг начин, информационният дневeн ред на медиите изглежда ценностно сбъркан. Иначе как да си обясним, че се пренебрегва критерият за важността или маловажността на една новина? A може би медиите съзнателно стават съучастници в размиването на истината за важното в обществено-политическия ни живот?

Няма съмнение, че читателите и зрителите биха искали да знаят истината. За съжаление, когато те отворят последователно няколко сайта или няколко печатни издания, се натъкват на copy paste. Това подклажда едно общо недоверие към отразяването на фактите и събитията. А медиите са тези, които са призвани да помогнат на зрителите и на читателите да се ориентират в информационната среда, както и в положителното от нашия обществен живот, част от който е и управлението на държавата. Отразяването на тази тема изисква да е обективно, защото засяга обществения интерес. Медиите са водещи в това да ни ориентират всекидневно за положителните примери, ценностните достижения, за резултатите от социално-икономическото ни развитие и за работата на правителството. Претенциите те да са “четвъртата” власт, може да бъдат реализирани, не като се ръководят от политическата “лоялност” на собственика, а като опазят независимостта на медийния сегмент в нашия обществен живот. А това означава да гледат на обективното отразяване на фактите и събитията като на ценност, която ще затвърждава ролята им на морален регулатор и ще съхрани тяхната независимост. Отказването им от некоректното отразяване, от манипулациите, спекулациите и неистините, от участието в политическите игри, непременно ще доведе до опазването на медийната среда от фалшиви новини, но и ще се отрази върх информационното здраве на българската нация, за чиято дигитална култура трябва да работят много институции.

Posted in and tagged , , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *