МОРАЛЪТ В МЕДИЙНАТА СРЕДА

морал медиийна средаИскам да започна с уговорката, че изразявам мнението си на гражданин, а не на експерт по медийна среда. И не е задължително моята и вашата гледна точка да съвпаднат. Демокрацията ни дава право да изразяваме различно мнение. А темата, която искам да засегна е много важна, защото на всеки един от нас ни е нужна многостранна и обективна осведоменост за реалностите – за да ги откроим, но и да не позволим лъжите, спекулациите и манипулациите да ни залеят. Защото те могат да повлияят негативно върху дискурса на нашата гражданска и политическа позиция. Ето защо намирам, че моралът в медийната среда е толкова важен, колкото сигурността на държавата.

На път сме, след политиците, да намразим и политолозите, социолозите и всякакви други коментатори на теми от обществено-политическия ни живот. Защо? Защото някои от тях ни втръснаха с всеядността си да окупират душите ни с лъжи и спекулации. Омръзна ни техния хъс да обикалят в един ден няколко различни студиа и да превземат ефира, правейки го с неподозирана упоритост. Омръзна ни техния разказ. Разбира се, удобно прекаран през душемелачката на собственото им политическо въображение, разпознато като опорни точки на един или друг политически център. У много малко от тези представители, експертното говорене може да се окаже опазено от опорните точки на партията или на политическия кръг, на който симпатизират. Затова присъствието им в блок-предаванията е не експертен анализ, а по-скоро – политически смерч, който  трябва да убива всяко усещане за нещо добро в държавата ни. Говоренето им, изглежда, трябва да “убива”, а не да “лекува”. А дали замисълът не е точно такъв?

Да вземем обявяването състава на новото правителство. Не смерч, а торнадо обиколи студиата на най-гледаните телевизии. И започна да засмуква всичко, което можеше да даде въздух на току-що роденото “бебе”. Отново сред първите бяха същите шамани – размахващи ръце пред лицето си, като че ли някоя муха не ги оставя на мира, или говорещи с добре интониран глас…Заработваха си го – на пълни обороти! Ще кажеш, че те са правили програмата на новото правителство. Слушаш ги, и си казваш: ”Наистина ли тези хора нямат мяра?” Едва ли на новите управляващи им е минавало през ума това, което те им приписват – как залагайки на този състав, ще търсят контакт с Пеевски, а ДПС било и без това благосклонно за подкрепа /от кое е видно!?/, как щели да забранят ДОСТ /това работа на правителството ли е !?/, как чуждите посланици били вече с настръхнали коси, a евроатлантическите ни партньори – в стрес, как правителството нямало да изкара повече от есента, как и какви конфликти в коалицията ще го провалят, как… Не остана персонално обсъждан и нито един от бъдещите министри – на всеки му беше прикачена по една чантичка /буквално или преносно/. Нистина срамно! Ако през 90-те години чалгата в музиката беше в своя апогей, то сега чалгата в медийната среда е в своя ренесанс.

Конспирацията, издигната в ранг на официален първоизточник, продължава да произвежда спекулативни тези и теми, които се разпространяват от платени медии с известни или неизвестни собственици. Най-често редакционната информация е зависима и от рекламодателите. Пренебрегват се предписанията на Етичния кодекс, с чийто текст се запознах подробно. Олигархичните интереси, политическите кръгове и медиите остават тясно свързани при манипулирането на общественото мнение. Част от “октоподa” са очевидно и тези няколко политически коментатори и социолози в ролята на такива. Несъмнено, те обслужват нечия партийна стратегия. Важно в случая е, кой им плаща. Поради тази причина и за мое съжаление, медиите са се превърнали в инструмент за дезинформация и за формиране на нагласи, а не за обективно отразяване на фактите.

Политическите зависимости са основен проблем на българската медийна среда. Използването на медиите за манипулативна информация, цели създаването на паралелна реалност, в която опитни политически еквилибристи да могат да спекулират  с факти и да реализират сценарии, чийто сюжет е предварително разработен, а  персонажите са известни само на тях. Ефектът от подобна медийна политика е коварен и подъл. Податливи на такова въздействие остават нискообразованите и бедни слоеве, които емоционално са свързани с държавата или с определена партия, защото разчитат те да се погрижат за тях. Всяка фалшива новина може да се окаже капан за тяхното гражданско или политическо поведение.

Чувала съм откровения на представители на този бранш. След подобни разговори у мен винаги е оставало усещането, че те всъщност са искали да ме убедят в едно: ”Да си честен е същото, като да си обречен. И ние сме хора, и ние си мечтаем за лъскав живот.” Това може да обясни, защо моралът в информацията вече е неФундамент, a цената e 15-16 хиляди лева месечна заплата!? Докато в същото време най-отговорните хора в държавата – президент и министър-председател получават по 4-5 хиляди!? Но има и една друга цена – разколебана и положително непродуктивна медийна информация. Същата, която се е превърнала в капан за опустошените души на много българи. Петнадесет хиляди лева за “умението” да зададеш на един доскорошен президент въпрос, като този: ”Вие какво мислите за това, че Борисов се кани да другарува със Сидеров в предстоящото управление?” Опитайте се да се поставите на мястото на този ерудиран държавник, когото винаги ще преценяваме в битността му на президент. Как ли се е почувствал той, притиснат от подобен непрофесионално зададен му въпрос! Аз изпитах срам, заради него, но и заради работодателя на този водещ, оценил подобен “труд”  с петнадесет-шестнадесет хиляди лева месечна заплата.

Казват, че няма по-страшно от глада! Гладът отнема живот, но духовната нищета, поднесена ни като професионализъм , също убивa.

Posted in and tagged , , , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *