плач

ЗА ПРЕДИШНИТЕ И ДНЕШНИТЕ ПРОТЕСТИ

Предишните протести не бяха толкова отдавна. 2009-та? 2013-та, за които днес и политолози, и социолози ни напомнят? Някои от тях – за да ни натрапят внушения за сходство между тогавашните протести и днешните (прикривайки зад това очакванията на задкулисието за падане на правителството), а други – за да изтъкнат коректно разликите, които са очевадни. Не е минало много време, за да не си спомняме как партиите тогава имитираха говоренето на самите протестиращи. Искаха да са недоволни по същия начин и изразяваха недоволството си със същата лексика. Децибелите на говорене напомняха това на улицата. Маскарадното настроение на политическата игра ги привличаше. Съвсем естествено бе да се породи и подозрението кой се крие зад протестите и кои са кукловодите. Някак много бързо първоначалните искания се изгубиха в хаоса на политическите ултиматуми, които прогониха истинските граждани, усетили много бързо подмяната. И на улицата останаха само гневни лица, крещящи странни и дирижирани искания. Към общия хор от крясъци се присъединиха небезизвестни партийни функционери, канени от услужливи медии и обикаляйки от студио в студио.

И тогава (както и сега) мръсната пяна на задкулисието изплува най-отгоре. Партийното и политическото хамелионство не пощади дори лицата, които дирижирани медии бяха започнали “да изваждат” от мнозинството, опитвайки се да ги идентефицират чрез екрана като лидери на протестите. Между другото, къде са те сега? Изглеждаше нелепо, защото нормалното е гражданите сами да ги припознаят за идейни водачи. Нали логиката на всяко обществено движение е то само да ги “изважда”? Но лидерството е и поемане на отговорности. То включва цял комплекс от умения и познания, които човек трябва да притежава. Отсъствието на опитност да бъдеш лидер ли се оказа основната причина тогава, защото т.н. лица на протеста твърдяха упорито, че са само организатори?

Гражданската култура е тази, която прави възможно участието на гражданите в решаването на проблемите. Тогава, а и днес, много малко са онези от тях, които притежават познание за обществените процеси, за задължениетя и правата, които им дава демокрацията. Дефицит, който ражда лозунги, отхвърлящи самата демокрация и легитимно избраните институции. Плурализмът е най-голямото завоевание, но отказът от диалог и нежеланието да чуваш другите какво говорят е по същество неговото непризнаване. А това е първата стъпка към диктатура на определена група граждани по отношение на едни други групи граждани. Опитът да се обсеби истината и да се пренебрегне всяко чуждо мнение, както и смелостта да се говори от името на всички хора, винаги може да неглижира политическите искания на улицата. Прави ги неистински и те по никакъв начин не разширяват кръга на обществената подкрепа, поради ултралевия си уклон и краен радикализъм. Напротив, и много често, в търсене на възможности да излязат от черупката на собствената си маргиналност, основната част от протестиращите и техните организатори попадат в собствения си капан. Нещо, до което много бързо стигнаха и днешните протестиращи.

Но връщайки се към тях, трябва да кажа, че медии, стремящи се към обективност, много бързо ги идентифицираха – агитки, мутри и кримиконтингент. Перничанинът Божидар Атанасов, обявяващ сам себе си за организатор на протестите в Перник се отказва от тази си роля(според публикация), защото имало “много платени хора с неясни цели, които се продавали за 20-30 лева, както и хора от БСП и техни роднини.” Отказал се и Марин Пенчев – организатор на протестите в Бургас. Самият той бил приближен на Бенчо Бенчев – небезизвестния общински съветник. Тези медии проучиха и показаха лицата на протестите в отделните населени места. Затова и обобщително прозвучаха думите на известен криминален психолог:”Всичко е дирижирано…Тези протести са инспирирани …Ясно се разпознават криминално проявени, осъдени за измами.”

Какво искат тези хора, натрапвайки ни собствената си маргиналност? Излизайки на светло, срещу какво се изправят? Срещу демокрацията ли, гледайки я в лицето и демонстрирайки еуфорията на безнаказаността? Права е социоложката Боряна Димитрова, която е може би единствената, отговаряща на качеството професионализъм в социологията. Защото за разлика от други, наричащи себе си социолози, в своите анализи тя не си позволява да влиза в ролята на политически говорител на едно или друго задкулисие. Та тя казва в интервюто си по БНТ – “Още от деня”, че “българите не искат да се идентифицират с мутрите, които подкрепят тези протести…Тези протести не са масови, нито обхващат толкова големи групи, а ясни и обособени групи. Имаме спонтанни ядра на протеста, но те трябва да бъдат прочетени политически…Явно някой иска да ги пакетира в някакъв политически проект.” Тези нейни думи добре се връзват с общественото усещане напоследък – леви политолози и социолози системно ни натрапваха появата на някакъв виртуален политически субект, включвайки го даже в изследванията си. Този факт, както и соченето на президента Радев като основен катализатор, който заедно с БСП работят за създаването на бъдещ нейн съюзник за и във властта, добре се съчетават във времето. С тези хора ли те ще сменят системата и те ли са алтернативата? Мутрите, представителите на криминалния контингент и ултрасите ли ни предлагат за моралисти и наши ментори?

Има един ляв социолог Андрей Райчев, за когото връщането на БСП във властта е повече от розова мечта. Не го слушайте, че казва в същото цитирано вече интервю, в което и той взе участие, че “за протестиращите БСП не е розова мечта.” Когато той говори, трудно бихте го идентифицирали каква е публичната му роля – на социолог, политолог, говорител на социалистите или на политически фантазьор, който ни пробутва фантазиите си. Той беше един от първите, който се опита да пакетира(много е точно) протестиращите – “бунтувала се средната класа”!? Същото чухме и от Нинова, повтаряно и чрез опорките на нейните подопечни. Тази синхронизация трябва да ви подсказва нещо, нали? Аз ще си замълча и няма да произнеса на глас извода, поставяйки ви по този начин задача за размишление(читателите на моя сайт са мислещи хора). Та същият този човек много бързо се отказа от първоначалното определение и вече го чуваме да казва, че “това не са бедни хора”. Представители на БСП и други “социолози” даже стигат по-далече – протестиращите били “части от ГЕРБ”, с която “България бавно се разделяла и то започвало от идването на Радев за президент.” От “анализите” на подобни “социолози” чухме още как сред симпатизантите на ГЕРБ имало недоволство и те вече масово се отказвали от партията.

Няма съмнение, че става дума за манипулиране с хибридни средства – фалшиви новини и псевдосоциология. Но няма съмнение също, че намерението българския президент, заедно с БСП да инспирира някакво обществено движение, което да има за краен резултат нов политически проект, излезе наяве. Но още в началото то се прояви в цялата си маскарадност и задкулисие. И ако говорим за някакво фиаско, то е фиаското на квартета БСП-президент-Манолова-Трифонов. Казвам го неслучайно. Прослушайте видеото със споменатото интервю от 16 ноември по БНТ – “Още от деня”, като обърнете внимание на думите на Райчев, когато той казва, че “народът чака нов Симеон Сакскобурготски”…(и по-нататък) Поканени са Слави Трифонов и Мая Манолова”. Последното изречение бе напълно смутолевено с тихичко изреченото удивление на водещата:”Поканени!?”, която ако трябваше да подходи професионално, най-малкото можеше да го запита:”Как така, поканени?” Но така с нейна помощ той успя набързо да маскира изпуснатата фраза със следващата. Това едва ли обаче е останало незабелязано от проактивно слушащите зрители – идеята за тези протести бе окончателно осветлена, както и Кои са техните истински организатори и вдъхновители.

Така че, каквото и да стане оттук нататък, какъвто и развой да претърпят тези протести, наяве излязоха всичките им характеристики. Нали сега разбрахте защо подкрепата към БСП не се качва, въпреки че това е замислената цел? Ще обобщя накратко и на равнището на мисленето – гражданската позиция е проявление на интелигентността. Тя не включва бунтове с неясни цели, без лидери и без формулирана алтернатива. Липсата на политическа и на икономическа грамотност, на базисни правни знания винаги може да тласне протестиращите към необичайни граждански искания – невъзможни и противозаконни. А повечето от идеите – грешни и отблъскващи с радикалността си, защото отхвърлят устоите на демократичния ред. Непознаването на демократичните инструменти, начина на правене на политики и упражняването на контрол, доказва най-вече отсъствието на гражданска култура. Убедена съм, че изразявайки едни или други искания, повечето от протестиращите не са прочели нито веднъж конституцията. А ниското образование и отсъствието на познания за функционирането на държавата и на политическия модел, не им позволява да упражняват ефективно гражданските си права. Това ги прави подходящ субект за манипулиране от политическите партии и от задкулисието, което ги използва за свои политически цели и домогване до властта по недемократичен път и с недемократични средства.

Колкото до умотворението на въпросния ляв социолог, че “България е пред нов етап в своето развитие” – твърдение, опровергано от другия събеседник във въпросното интервю, и тази негова “мъдрост” претърпя крах, и то морален. Защото моралната криза наистина е дълбока, щом е обхванала онези, които не останаха задълго скрити зад паравана на задкулисието. Нормалните български граждани – просветени в принципите на демокрацията и държавността, добре ги знаят…Разпознават и онези политически актьори, облечени в тогите на “социолози” и “политолози”, които с инструментите на хибридната информация обслужват определени партийни цели, без да им дреме за същината на науката социология, подменяйки я с политически фантасмагории и заблуди.

Posted in От деня and tagged , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *