БСП

ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОТГОВОРНОСТ

Държавността е реалността на моралната идея” – казал го е Георг Хегел. Аз ще добавя, че вероятно той е имал предвид онова морално поведение, което гражданите очакват от своите политици и управници, призвани да се грижат приоритетно за обществените интереси. Едва ли би могло да се каже по-ясно! Що се отнася до носенето на политическа отговорност, тя се вписва точно в този контекст и винаги трябва да се поставя в центъра на цивилизационния модел при упражняването на властта. За голямо съжаление, и за зла българска участ, през годините на прехода върху този процес бяха нанесени много поражения. Всяко ново управление много лицемерно обещаваше да намери и да реализира успешно тематичния обхват на демократичните очаквания, свързани със справедливостта, но това не се случваше, а избирателите оставаха с “пръст в устата”.

Днес политическата отговорност за по-добро обществено управление се пада на ГЕРБ и на техните коалиционни партньори от “Обединени патриоти”. Не можем да отчетем факта, че през годините ГЕРБ успя да осмисли своето участие във властта през призмата на обществените очаквания за добро управление, което да включва и поемането на политическа отговорност, а не да се разграничава от нея. Това от своя страна прави задължителна яснотата – какво осъждаме, докъде се разпростират административните и политическите отговорности, какво искаме да заклеймим като управленска практика и какво искаме да постигнем оттук-нататък, преодолявайки една или друга проблемна ситуация. Вярно е, че трудно се идентифицира политическа отговорност, като за случая с автобуса. И тук не става дума за конкретна вина на един или друг министър. По-скоро под съмнение е поставено междуинституционалното сътрудничество, а пропуските в него породиха негативния обществен фон, върху който протекоха коментарите, свързани с инцидента.

Нормално ще е да очакваме, че правителството няма да спре само до разисквания или до извършването на действителния ремонт на отсечката от пътя, а ще излезе с ясна резолюция за онова, което в бъдеще не бива да бъде допускано. Самият случай извади на показ недостатъчния контрол по отношение на въпросните транспортни услуги, част от които е и фирмата-собственик на автобуса. Не може да остане необхванато от системата за институционален контрол такова нарушение, като да излезеш на пътя с превозно средство, което не е преминало задължителния втори технически преглед или да не си информирал за “случаен превоз” по реда, предвиден от закона. Да не говорим за безотговорното поведение – да караш с превишена скорост по опасен участък. Нали разбирате, че тези три факта са водещи при оценка на пътното събитие и в търсенето на персонална отговорност. Омаловажаването им, а насочването на публичното говорене към министрите и правителството, по-скоро поражда съмнение за поредна политическа интрига – част от тактиката на социалистите.

Трите оставки на министрите по-скоро трябва да се възприемат като ангажимент за промени в административното и наказателното право, за реформиране на контрола и взаимодействието между институциите. Личната политическа воля на Радев, Московски и Нанков, е по-скоро потвърждение за политическите съображения в техния избор, в който водещо е разбирането за онова, което Хегел е казал – “държавността е реалността на моралната идея”. Но това едва ли го разбират повечето българи! В тази връзка, и дума не може да става за политическа криза или за политическа безизходица. Това са внушения на опозицията, която продължава да е все така безпомощна в ролята си на алтернатива. Затова единственият изход да напомня за себе си, е като иска непрекъснато оставката на правителството, адресирайки некоректни внушения към обществото. И в този случай тя реши да използва трагедията, за да извлече политическа полза и да се поупражни в атакуване на правителството.

Този случай, както и оня с бащата на президента Радев, е сериозен повод за задълбочен анализ. Правителството трябва да извади на светло отговорностите, свързани с органите на публичната власт на по-ниско равнище. Там не всичко е наред, защото човешките и административните ресурси не съответстват на съдържателния замисъл на реализираните от правителството политики и реформи. Да си мислим, че може да се очакват винаги адекватни оперативни действия от страна на всички участници в административната власт на институционално и местно ниво, ще е заблуда. Затова пък всяко правителство е длъжно да приобщава политически всички граждани и изпълнители на политики. В основата на това приобщаване е тяхното разясняване и откликването на всяко обществено недоволство по начин, в който водещ да е дебатът.

Идеята да бъде изградена структура за координиране между заинтересованите и упълномощени институции по темата за пътната безопасност, би могла да бъде един прагматичен начин за постигане на напредък в ограничаването на опасностите и инцидентите по пътя, свърани със загубата на човешки живот. Тя няма да отнема легитимността на сега съществуващите, но те ще работят като партньори и в координация, като споделят отговорност, следвайки определени политики. Партньорството трябва да се изрази във формулирането на незабавни мерки и законодателни промени, конструктивен диалог, подобряване обмена на информация и сътрудничество по отношение на процедурите и планирането, прилагане на законите, прозрачност и граждански контрол.

Политическата отговорност не е нещо абстрактно и не може да се доказва чрез декларативността на лозунги от рода на “България – над всичко”. Подобен водещ мотив за участие в управлението трябва да се удостоверява всеки ден с конкретни действия и резултати. Не разбирам защо НФСБ изведнъж предпочете политическо поведение “а ла Радан Кънев”, след като всички видяха до какво може да доведе то? Обществената експлозия, която те преследват, по-скоро работи срещу самите тях като партия. И в това не може да има никакво съмнение. Съществува една тънка граница между политическата некоректност и политическата безотговорност. Преминаването й може да те изхвърли на най-безлюдната електорална територия. Причините – недооценяване на актуалната политическа обстановка, безуспешен опит за сплашване на коалиционните партньори и захранване на електорална подкрепа с изкуствено зададена проблематика в общото управление, упражняване в опозиционност. Не може да се очаква, че гражданите биха одобрили подобен дефицит на политическа мъдрост, особено след като си получил възможността с 27 депутати да реализираш част от своята програма, да демонстрираш и да натрупаш управленски и политически опит. А така – да спечелиш доверие на управленец и на политик, за когото да дадеш своята подкрепа и в бъдеще.

Политическата отговорност няма нищо общо и с популизма от екстра качество. Той е присъщ на БСП и на президента Радев. Това е популизъм, който граничи с политическата безотговорност. Смешно е, но няма как да не го спомена! Опитвайки се да отхвърли в едно интервю атаката на опонента си за популизъм при използването на случая с катастрофата край Своге, социалистът Свиленски използва най-неадекватния аргумент – тяхното не било популизъм, а политическо говорене, защото когато в предизборната програма на една партия (има предвид ГЕРБ) пишело, че ще строи пътища, не можело сега тя да не бъде посочена за виновна за катастрофата край Своге!? Очевидно социалистите така разбират отсъждането на вина! Ами какво да кажем за изявлението на президента, който говори неаргументирано за “изядени” пари и за безнаказаност? Подобен стил в публичното говорене на БСП и на държавния глава е далеч от адекватната политическа оценка и е доказателство за популизъм от екстра качество! А него ще го има, докато има и кой да им вярва.

Управлението на съвременната държава в условията на демокрация не се изчерпва само с функционирането на институционалната система. Винаги трябва да се има предвид, че са възможни обществен натиск, надделяване на едни или други корпоративни интереси, режисирано обслужване на опозицията с изкуствено провокиране на сблъсъци и недоволства, използване на средства от хибридната война и т.н. Това предполага политика на търсене на обществено съгласие. А това е процес, който често изисква компромиси и от двете страни – и от държавата, и от гражданите. Не бива за всеки инцидент отговорностите да се прехвърлят единствено на държавата, а да се пренебрегва персоналната вина, за която може да се произнесат институциите и законите. Затова в едно намирам смисъл, изречено от Валери Симеонов – правителството трябва добре да анализира доколко автентичен е всеки обществен натиск и дали той не е режисиран от опозицията, която преследва определени политически изгоди, пресъздавайки фалшива предизборна ситуация. Още повече, че не всички български граждани са наясно как легитимно могат да участват в процеса на вземане на решения и затова са лесно манипулируеми за користни политически цели.

Posted in От деня and tagged , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *