майки-те

ЗА МАЙКИ-ТЕ И ЗА ЧАСТИЦАТА “УЖ”

Думата ми е за МАЙКИ-ТЕ и за частицата УЖ, която тези дни се превърнa в новото хибридно оръжие на огладнелите за власт. Странно наистина! Преди време един червен депутат нарече 80% от българите дебили и малко бяха тези, които се смутиха от това. Квалифицира ги, и нито лидерката на БСП, която го е издигнала за депутат, се извини. нито той. Взима си заплатата на депутат заедно с всички други придобивки, а професорският му глас не се чува толкова често от депутатската трибуна. Ама не за него ми е сега думата, а за казаното от Симеонов по повод на МАЙКИ-ТЕ на деца с увреждания. Изписвам ги по този начин, защото те така съществуват в публичното пространство.

Ако ме питате, за мен те са десетина жени, за които не знам кой и кога им е легитимирал права, и колко хора с увреждания представляват. Гражданско сдружение ли са, или национално представена организация? Не знам. Но поведениието им е на агитка с политически искания. По този повод навярно много български граждани като мен, биха искали да получат отговори на въпросите: Кои са те? Кой финансира материалните разходи по публичните им изяви? Кой обгрижва децата им през това време? Кой ги инструктира и режисира политическите им ходове? А и дали не е време за промяна в законодателния текст за омбудсмана, така че към правата и задълженията му да бъде отразена и настоящата му роля на протестър и на политическо лице, което под прикритието за защита на гражданските права сe e втурнало да прокарва политики.

В моята публикация “Няма йерархия, има анархия” споменавам и за протеста на МАЙКИ-ТЕ, илюстрирайки тезата, която застъпвам в нея. Няма съмнение, че проблемът на хората с увреждания, в т.ч. и на децата с подобна съдба е реално съществуващ. Но той може да бъде решен, без да поражда съмнения за използването му от политическото задкулисие. Голямата грешка на тези жени е, че през цялото това време те “създават казус”, отстоявайки единствено собствения си случай и собствените си виждания за политики. Те дълго време се отказваха и периодически се отказват да се включват в изясняването на казуса на другата страна. А другата страна е правителството, което ръководено от принципа на справедливост е длъжно да търси и предлага симетрично решаване проблемите на всички хора с увреждания. В тази връзка, не е случайно, че в системата за латерално мислене е водeщ т.н. Метод на шестте шапки, т.е. паралелното мислене. Какво трябва да направите, ако вашата гледна точка не съвпада с тази на отсрещната страна? Отговорът е, да седнете един срещу друг, докато не стигнете до съгласие. Има голяма разлика между действителното изследване на проблема и “създаването на казус”, което е отдавна отхвърлен подход и в правото. Защото усещането за действията на тази група жени е, че те действат с политически намерения и по поръчка. Ако те са решили да защитят своите деца, осигурявайки им правото на нормален живот, това може да става само с дебат в работните групи и в сътрудничество с депутатите. Така може да се изяснят различните гледни точки и да се намерят консенсусни решения.

След като в определен момент се стигна до координирани усилия с правителството и започна активна работа на експертно равнище, има гаранции за финансирането и срокове за приемане на законите, те продължават да не излизат от образа на политическа агитка. Вярно е, че демокрацията е най-доброто, чийто синоним е свободата – свободата на мнение, на публично изразявене на недоволство и несъгласие, на протест…Демокрацията е най-доброто, чийто синоним е и свободното изразяване на политически избор. А това се случва по време на избори, когато даваш своя вот за онези, които с политики успеят да спечелят гласа ти. Но демокрацията е и право и закон. Не може с натиск от улицата малцинството да подменя политиките на онези, които с гласовете на мнозинството са спечелили изборите. Ако не сте от мнозинството, остава ви да напомните на онези, които сте избрали и които не са сред управляващите, да влязат в ролята си на алтернатива и да реализират през парламента решаването на един или друг проблем, да прокарат една или друга законодателна инициатива. А не да бягат от задължението си на парламентаристи и да не се явяват на работа.

Но да си дойдем и на думата за частицата УЖ. Българският език е един от най-нюансираните в семантично отношение. Нашата логична система може да предложи семантични степени дори с помощта на интонацията. В разглеждания случай употребата на частицата УЖ може да бъде изтълкувана по различен начин. И всеки път тълкуванието може да бъде направено с оглед на целта. Но за кое от петте значения на тази частица става дума, е важен е контекста. Кои са тези пет значения – за подсилване на недоверие в чуждо твърдение, за изразяване на недоверие в чуждо твърдение, за изразяване на съмнение в качествата или разочарование, поради разминаване с очакване, за изразяване на предпазливост и несигурност, за предпазливо присъединяване към чуждо твърдение. Според мен, като човек, чиито професионални занимания са свързани с текстове, вицепремиерът Симеонов – автор на така обсъжданото изявление, използва емоционално частицата УЖ за предпазливо присъединяване към чуждо твърдение. В никакъв случай не става дума за недоверие в чуждо твърдение, че децата им са болни. Целият контекст отхвърля подобно тълкуване. Мисля даже, че той е вложил и известно разочарование – майки на деца с тежка съдба могат да ги използват по този начин за постигане на политически цели, имайки предвид и това, което аз коментирах в първата част на моята публикация. Но самият Валери Симеонов може да каже най-добре какво е имал предвид. Пишейки тези редове, аз се опитвам да направя моя професионален коментар – обективен и непредубеден.

Какъв е изводът, който можем да си направим от цялата тази гирюлтия? Ще отговоря накратко – пореден хибриден опит с търсене на същия ефект като оня със случая край Радомир, като този със смъртта на Виктория, и още много други, които не достигнаха до същия шумен ефект. Ако българското общество в момента се нуждае от нещо в условията на хибридна информационна среда, то е българските граждани да положат повече усилия да разберат откъде изхождат нейните автори, т.е. какъв е техния “логически балон”, както би казал професор Де Боно. За тези, които се затрудняват, ще кажа – надяват се да свалят правителството по недемократичен път с режисирани мероприятия и изкуствено пресъздаване на предизборна ситуация.

Posted in От деня and tagged , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *