БСП

ЗА ДИЛЕТАНТЩИНА И ГИРЮЛТИЯТА В ПОЛИТИКАТА

И друг път съм използвала определението конвейерно говорене,  например, когато е ставало дума за БСП. Става въпрос за същото, което и премиерът Борисов им каза днес – левите депутати трябваше да си изприкажат това,  което си бяха наумили по сценарий. Казано по друг начин – “да си изиграят картите” в негово присъствие, т.е. да се опитат да го злепоставят „свойски“  пред камерите и пред микрофоните.  Ако сте ги гледали как се държат от парламентарната трибуна и как говорят, няма как да не ви се е приискало да им кажете, че те наистина не могат да избягат от себе си. Дори  “излизането от образа” – нещо, което си помислихме тези един-два дни, се оказа временно състояние. Напразно си казахме, че лявата партия се е излекувала от постоянната предизборна треска и следтерапевтично  е открила логиката  на нормалното опозиционно поведение. Е, бързо се разочаровахме! Надеждата за смислено политическо изразяване и продуктивно участие в обсъждането на темите за АЕЦ “Белене” и проекта за модернизиране на армията (забравете за внезапното им завъртване на 180 градуса), бе убита в зародиш. Не можа да се превърне в тенденция. Всяко чудо за три дни! Пардон,за два дни!

Днес БСП-депутатите и тяхната лидерка се върнаха отново в обичайното си състояние – спекулации, кавгаджийство и гирюлтия. Опитваш  се да откриеш адекватни обстоятелства, които да ги оправдаят. Но единственото, което остава да виси във въздуха, са политическата неискреност и фалшивата загриженост за България. Не може да се държиш по непристоен и груб начин, и да очакваш от другата страна да те приемат сериозно. Винаги едно нещо произлиза от друго, но мисля, че в по-силна позиция е този, който съумява да отвърне на неуважителното и умишлено предизвикателство с възможно най-силното алтернативно предизвикателство. Така постъпи и премиерът, отговаряйки на актуалното питане на левия депутат Кутев. Между другото, Бойко Борисов е бил обвиняван в какво ли не – нещо, което си позволиха  да направят и Нинова, и нейния съпартийник. Но истината е, че дали  от натрупания политически опит, или от футбола, но трябва да му се признае – Борисов умее да нанася удари. И който, и които трябваше да си го получат, си го получиха.

Днес станахме свидетели на невъзможността БСП да бъде възприемана от мислещите хора като партия, която да свържем с бъдещето. Тя си остава в миналото, от което никой не можа да я измъкне. Да поучаваш другите за едно, а да вършиш и говориш нещо различно, съвсем не означава политическа проницателност. А и те май бъркат действителните усилия и свършената работа със скандалджийството и махленските разпри. Защото какво ни демонстрира лидерката им с прочетената декларация? Похвали се, че е имала възможност да чуе какво си говорят от Вишеградската четворка. Спретна набързо интрижка между тях и Борисов и реши от парламентарната трибуна да поучава премиера. И то как! Като измисли нова технология за работа на Съвета на ЕС по време на българското европредседателство – първо всичко да преминава за обсъждане през българския парламент! Интересна иновативна идея! Да се смееш ли, да плачеш ли?  Тя прозвуча идентично с казаното преди време от президента, който се бе разсърдил, че никой не съгласувал с него срещата на висши представители на Брюксел с турския президент във Варна.

Когато дилетантщината и гирюлтията в българската политика се превърнат  в трайна тенденция, съществува риск да свикнем с тях и окончателно да започнем да ги  възприемаме като синоним на висок рейтинг. Е, това вече говори зле за ценностния капацитет на нацията ни…Време е българските избиратели да се замислят върху това, защото ценностите са тези, които са в основата на нашата оценка за политиците и събитията. Вярно е, природата на обобщенията определя  поставянето на един и същ етикет на всички политици  за необосновано. Но  обстоятелството, че напоследък ни пробутват  странни  личности – я за кметица на “Младост”, я някой за висша държавна позиция или за водач на партия, ме кара все по-често да си задавам два въпроса. Единият – не се ли превръща това в закономерност, която ни отдалечава от истинската политика? Другият – каква критична маса  хора са останали в България, достатъчна за да пресече подобна тенденция? Иначе, дали дилетантщината и гирюлтията в българската политика няма да я превземат окончателно?

Posted in От деня and tagged , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *