управляващите

VERBA VOLANT, SCRIPTA MANENT

Винаги съм казвала, че политическата дейност и свързаното с нея публично, говорене не е лъжица за всяка уста. Затова и неподготвени хора не бива да са част от политическата среда. Ще посоча най-важния аргумент за това ми твърдение – читателят или слушателят оценява верността на своите изводи, тълкувайки фактите. Публичната реч е комплекс от умения и познания, които са в областта на вярното граматическо изразяване, точност и избягване на двусмислие, професионално владеене на политическата лексика, придържане към съществуващата конституционна система на държавна организация и институционално управление, владеене на емоционалното състояние и недопускане на субективизъм в оценките,използване на ефективни подходи и техники за успешна комуникация.

Напоследък ставаме свидетели на заострено обществено внимание по отношение публичните изяви на политическите лица и държавници. Няма да задълбавам в конкретните случаи. Само ще кажа, че извеждането им на политическо равнище и обвързването им с ултиматуми за оставки, е част от опозиционната тактика, прилагана само по отношение на управляващите. Тръгвайки единствено от плоскостта на едно синтактично-лексикално или семантично съждение или неговото изкривяване, се цели отклоняване на обществото от истинските проблеми. А може би опозицията видя в този подход най-достъпния за нея начин да бъдат атакувани управляващите, предвид политическата безпомощност да се реализират в ролята на истинска и алтернативна опозиция.

Да се развива чувствителността на българските граждани към качеството на публичните изявления на представителите на политическата класа е положително само за себе, ако опозицията умишлено не го вклиняваше в тактиката за лесно постигане на политически цели. Вие добре си спомняте, че обществото не реагира кой знае колко шумно и агресивно, когато депутат от БСП определи недвусмислено 80% от него като дебили, както и също толкова недвусмисленото отхвърляне на т.н. Народен съд от друг социалист, или оприличаването на държавата ни на блато от самия държавен глава…Но очевидно сме свидетели на дирижирано прилаган двоен аршин, защото и тогава българските граждани трябваше да реагират така, както реагираха и на казано от представители на управляващите. Подобна непоследователност може да бъде обяснена с умишлено и режисирано политическо въздействие(меко казано). Да ви кажа, тези няколко случая няма да ме откажат от убеждението, че българинът не губи така лесно ценностната ориентация, която в годините на неговото историческо развитие винаги му е помагала да прави най-верните избори.

Тези дни чухме началника на президентския кабинет да обяснява по БНР какво бил казал Румен Радев и кой как не го разбрал. Предлага ни неговия вариант на тълкуване на изявлението му, след участието в празника на Сухопътните войски на 16 ноември т.г. Но да видим сега какво всъщност каза президентът Румен Радев пред журналистите, след тържественото събрание във Военна академия “Г. С. Раковски”? Неслучайно избрах за заглавие латинската поговорка: “Verba Volant, Scripta manent”(Думите отлитат, написаното остава). Затова за мен е важно чутото и написаното, т.е. de fakto.

ЗАПИС ОТ ВИДЕО :

РАДЕВ:“Нека не бъркаме закон с визия. Няма как президентът да обсъжда с депутати закони, които са в процес на писане…Госпожа Нинова, като лидер на БСП поиска да ме запознае със своята визия за България. Аз съм готов да приема лидера на партия ГЕРБ, г-н Борисов, и да изслушам неговата визия за справянето с корупцията по високите етажи на властта, за прекратяването на катастрофалния срив на инвестициите, за икономическото догонване на държавите от Източна и Централна Европа, които се откъснаха по отношение на темповете на икономически растеж и по качество на живот. Така че съм отворен.

ЖУРНАЛИСТКА: ”Покана за среща ли? Покана за среща ли?

РАДЕВ: Да, аз съм отворен!

Според Иво Христов, изразената от държавния глава готовност за разговор с премиера Бойко Борисов не трябвало да се тълкува като покана за среща. Това, което той каза в предаването “Неделя 150”, е следното:”Президентът реторично заяви, че би изслушал и премиера Борисов по теми като борбата с корупцията, преодоляването на срива на чуждестранните инвестиции, които гонят историческия минимум, но премиерът Борисов скочи тутакси върху тази възможност и откликна, че е готов за среща и го направи по начин, който показва, че не е разбрал посланието”. Обърнете внимание на потъмнените думи, защото те са характерни за обичайния стил на комуникация на президентството – определено наподобяваща уличния жаргон.

В случая, имайки предвид казаното от началника на президентския кабинет, далеч не става дума за онова модерно словосъчетание функционална грамотност, а за нейното най-ниско ниво – възможността да бъдат разчетени едни изречения. Неумението това да не се случи се определя в педагогиката като неграмотност, която се различава от функционалната грамотност, изразяваща се в умения за четене, писане и разбиране на такова равнище, което да позволява извършването на ежедневните човешки дейности, но е и в основата на проактивното гражданско поведение. На по-любознателните от вас предлагам да прочетат мои публикации по темата, предназначени за ученици и учители в Детски сайт – Училище за идеи.

Какво констатирах аз, разглеждайки десетина електронни медии, отразили изявлението в този ден. То е почти идентично и изглежда по следния начин:

“Президентът Румен Радев обяви готовност да приеме лидера на ГЕРБ, за да го запознае с неговата визия за справяне с корупцията, инвестициите и икономическото догонване на държавите от Източна и Централна Европа. “

Радев кани Борисов на среща, за да обсъдят проблемите с корупцията и икономическото развитие на страната. Президентът съобщи това след участието си и на празника на Сухопътните войски във Военната акаадемие” Г. С. Раковски”.

Борисов прие поканата, отправена през медиите. Министър-председателят изрази надежда, че до срещата държавният глава ще се запознае с четиригодишната програма за управление на кабинета, както и с последния доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка, за да дискутират заедно.” Като коментар към този текст мога да добавя, че Борисов е реагирал правилно, приемайки казаното като деклариран институционален интерес и заявена готовност за разговор по така формулираните от президента проблеми. Ако министър-председателят беше отминал с мълчание подобно изказване, нямаше да е никак държавнически. Все пак в междуинституционалната комуникация има някакъв етикет, който не бива да бъде омаловажаван, въпреки че вече е практика президентът да рецитира клишета при всяко свое излизане от сградата на президентството, обезстойностявайки смисъла и правото му на послания към управляващите, партиите или нацията.

A какво разбрах аз, след като изгледах и изслушах видеото? Нищо по-различно от онова, което са разбрали медиите. Опорните фрази и думите в изявлението на президента недвусмислено казват това, което те са отразили в информационните публикации от този ден: “Аз съм готов да приема лидера на партия ГЕРБ, г-н Борисов, и да изслушам неговата визия… “ На двукратния въпрос на журналистката: “Покана за среща ли?”, отговорът е: “Да, аз съм отворен!”

В края искам да се обърна с един въпрос към вас: “Какви са според вас мотивите на началника (да се подразбира – президентът) на президентския кабинет, при всички случаи по нареждане и съгласувано с президента, да реши да ни обяснява какво бил казал държавния глава? Още повече, че на мен не ми е известно някой да е подложил на анализ изявлението на държавния глава, защото то има един-единствен прочит. Медиите го разчетоха правилно, а и смисълът на комуникацията е във възприемането на семантичната натовареност на думите в тези няколко изречения. Колкото до моя вариант на отговор на зададения към вас въпрос, ще кажа накратко – мотивите произлизат от неудовлетвореното и комплексирано Его, което е водещо в институционалното поведение на президентството. Кой е по-по-най? Нямаше ли някакво детско предаване с подобно наименование?

Но да си по-по-най не влиза ли в противоречие с конституцията? Оставям вие сами да развиете отговора, надявайки се да прочетете конституцията в съответния раздел. Но се чувствам задължена да кажа, че от година и половина някой има системен интерес да изпразва от съдържание една от българските демократични институция – президентство. Усещането на все повече просветени българи е, че то не реализира гражданското очакване за ролята на българския президент, така както това е замислено и записано в конституцията. Повече от очевидно е, че има ценностно разминаване в това отношение – от една страна на държавния глава и натоварените да говорят от негово име, а от друга – на българските граждани. Причините – ниска политическа и държавническа представителност, подмяна на основната президентска функция да обединява нацията с ролята на опозиционен център срещу правителството, елементарно неразбиране на естеството и характера на комуникацията с българските граждани, с правителството, с партиите и с парламента, както и на дефицит на смислени идейни послания. Естествено е всичко това да води до разединяване и отдалечаване от ценностите на общността.

Време е политиците да разберат, че в България са останали и проактивни българи – високообразовани и интелигентни, за да живеят, да учат и да работят, създавайки брутен обществен продукт. Те не се поддават на манипулации и им е писнало от политици, които не стават за такива. Не очаквайте да ги видите да крещят сред мутрите, футболните агитки и кримиконтингента, защото те не чакат да им обещаете по-голямо парче от баницата. Високият стандарт на живот зависи не само от държавата, но и от личните усилия и от приноса на всеки един един гражданин. Те не ви позволяват да говорите от тяхно име, включвайки ги в кюпа на “хората”. Критериите им за оценка не са подвластни нито на фалшивите новини и обещания, нито на спекулациите. Така че внимавайте какво казвате и как го казвате. Verba Volant, Scripta manent…

Posted in От деня and tagged , , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *