Съединението

СЪЕДИНЕНИЕТО – ЕДНО ОБЩОНАРОДНО ДЕЛО

Най-добре е в този ден да прелистим документите, за да открием следи на всеобщ ентусиазъм и истински патриотизъм. Съединисткото движение е най-добрия пример за тях. Защото няма съмнение, че Съединението ще продължи да ни дава кураж – да не се съмняваме в силата на идеалите и във величието на българския дух.

“Когато се развеят нашите знамена и извикаме “Долу пашалъка” и посегнем да извършим едно свято дело, с цел благородна, в интереса на прогрeса и цивилизацията – то просветена Европа, която държи съдбините ни, ще да подпише нашия свещен акт.”

Захари Стоянов

“Всички чувстваха, че трябваше да се побърза с действието, но как да се пристъпи към него без една организация в страната, без парични средства, без що-годе сигурност, че войската ще прегърне Съединението? План никакъв още не бе начертан. Захари упорствуваше в своята хайдушка стратегия. Паница кроеше да обсади Пловдив с една чета черногорци. Майор Любомски предлагаше от своя страна да задигне Кръстевича и да го отведе в Котленския балкан. До средата на август никакво практическо приготовление за революцията не бе направено.”

Симеон Радев, из “Строителите на съвременна България“

“На 4 септември – разказва г.Ив. Ст. Гешов – аз в качеството си на председател на постоянния комитет свиках тоя комитет, както и директорите и питах последните какви сведения имат за смутовете в областта. Те отговориха, че тук-таме имало наистина вълнения, но не трябвало да се преувеличава тяхното значениe. Те бяха много оптимисти. До вечерта обаче се получиха тревожни новини. Паница въстанал в Чирпан, в Конаре обявено Съединението…На другия ден сутринта аз пак свиках съвета. Тоя път директорите бяха изгубили много от своята самонадеяност. Съгласихме се всички, че положението е опасно и че ще бъде много трудно да се спре революционното движение. Тогава взе се решение една депутация да отиде в руското консулство и да пита дали Русия ще подкрепи Съединението, ако отговорът е насърчителен, то ние самите ще го прогласим. Трима делегати: свещеник Тилев, Ив. Вазов и аз, отидохме в консулството и изложихме мисията си на Игелстрома, който заместваше временно Сорокина, заминал в отпуск. Игелстром ни отговори, че Русия осъжда агитацията за съединението и че една революция в настоящите времена би била катастрофална за българския народ. Докато ставаше разговорът обаче, влезе Чичагов и почна да се мръщи, слушайки заявленията на Игелстрома. По едно време той почна да го дърпа за редингота, за да го подсети, че е отишъл много далече, но Игелстром не разбра това предупреждение и продължаваше да хули размирниците. За да покаже на всички, че Русия счита съединението за неблаговременно, Игелстром заяви, че той ще замине сам за Голямо Конаре. …На излизане от руското консулство Гешов отправи до видните партизани на правителството следната окръжна депеша:”Знаете, че частни незначителни смущения се случиха в Чирпан и Голямо Конаре, произведени по партизански и долни мотиви.Средствата и следствията на туй движение не могат да не бъдат много вредни и опасни за народните интереси. Руското консулство не одобрява движението. Управляващият Игелстром замина в Конаре, за да убеди населението, че всяко движение в настоящето време би било безполезно.“

Симеон Радев, из „Строителите на съвременна България”

“Братя! Часът на Съединението удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и да подпомогнете святото дело!”

Из прокламация на Захари Стоянов, 5 септември 1885 г.

“…Чардафон се упъти към пазарището, гдето народът бе почнал да се събира, известен вече за голямото събитие. Камбаната биеще като на Великден, дружината стреляще от радост и викаше:”Да живее Съединението!” “Колко свят имаше по полето, кой през глава, кой през крака – скоро се озоваха в селото.”След един час цялото Конаре се бе дигнало, и жените дори викаха:”Долу Румелия!” Чардафон с една реч, която Захари нарича пламенна, но която е била по-скоро живописна, обяви се за временно правителство и прогласи един вид военно положение в селото. После той взе за всеки случай отбранителни мерки: пусна патрули по улиците и постави караули по пътищата към Пловдив и Татар Пазарджик. Но с това се само почваше неговата мисия: той трябваше да дигне цялата околия и да върви с оръдията си към Пловдив. Стефов бе му писал:”Чардафон! Въставайте, вземайте пушките и продължавайте за Пловдив. Реши се вече да се прогласи Съединението по тоя начин, чрез въстание, предвид на това, че правителството взима строги мерки. Това решение се вземи днес и Паница замина да въстават чирпанци…Въставайте, без да чакате повече известие. Пловдив е готов и чака. Захари иде от Ихтиман и Пазарджик. Бавене не ще.“

Симеон Радев, из “Строителите на съвременна България”

“Народе! Часът удари и светото дело на Съединението е почнато. Няма колебания. Всякой българин е длъжен да даде ръка на общото дело. Напред и…на оръжие! Братя! Опълченци! В тая важна минута на светото дело – Освобождението, за което сте полагали гърдите си срещу неприятеля, призовавате ся да подадете ръката си. Бърже и спретнато, както сте били през 1877 и 1878 година, пригответе ся. Сега е минутата, в която с народните мишци и Божията воля ще ся осъществи идеята на опълчението. Напред, Братя! Опълченци! Да изпълним клетвата си!

От Централното опълченско ръководство, 6 септември 1885 г.

“Съотечественици! …Историческата ни задача е отчасти изпълненa и ние трябва да се покажем сега достойни. Ние трябва да се въоружим всеобщо и да защитим делото си. Не трябва да слушаме никакви съвети. Събирайте се във всеки град, село, махала и пр., правете митинги, изказвайте съчувствие на делото, защото то е българско дело. Искайте от нашето правителство да изпроводи войска, за да можем да запазим отечеството…Приготвяйте се всички с оръжие да запазим единството си и независимостта…Да покажем, че сме народ, достоен за свобода! Нашите братя в Румелия очакват от нас помощ. Излизайте, прочее, да защитим българската си чест!”

Из възвание на Димитър Петков, 6 септември 1885 г.

P.P. Прочетох, събрах и систематизирах за вас, мотивирана от усещането за общност и единение в този ден. Но също – и от убеждението, че автентичните текстове са най-достоверния аргумент за устрема и вдъхновението на нашите предци, решени да постигнат единение на българската нация, въпреки волята на Великите сили…Честит празник!

Posted in От деня and tagged , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *