плач

СОКРАТ, ПРОТЕСТИТЕ, ЕДИН ПРЕЗИДЕНТ И ДВА ОТВОРЕНИ ВЪПРОСА В КРАЯ

Гръцкият философ Сократ и до днес има репутация на човек, който обича да задава насочващи въпроси. Казват, че го правел стъпка по стъпка, докато получи очаквания отговор. Веднъж той запитал група граждани, дали ако трябва да изберат най-добрия атлет или най- добрия навигатор на кораб, биха го избрали на случаен прнцип? Те му отговорили отрицателно. Следващият въпрос бил, а защо избирате политиците на случаен принцип? Така очакването му да чуе от тях, че случайността не е най-добрия начин за избиране на най-достойните и най-способните измежду всички кандидати, се сбъднало. Поглеждайки философски и в този контекст, какво множество от насочващи въпроси ще трябва да бъдат отправени към българските граждани, за да разберат тази истина. Защото след такъв избор, и в политиката може да влязат случайни хора, на които след време започваме да им “сърбаме попарата”.

Няма съмнение, че в един момент политическата и ценностна нищета, на който и да е избранник, може да се окаже голям проблем за държавата и за нацията. Да ви кажа, стана ми много тъжно за България, когато по време на снощния “Референдум” по БНТ, чух Росен Карадимов да казва, че “президентът отразява 80% от исканията на хората от протестите”. Ако това е така, тежко и горко на България! Затова си мисля, че кашата – идейна и ценностна, е голяма. Самата аз не знам как бих се почувствала, ако някой реши да ме пришие точно по този начин към хора, допуснали няКой да ги използва като маша и режисиран фон на своите политически цели. И за да го потвърдите е достатъчно да подходите емпирично и добросъвестно към фактите, които отделни медии отразиха по отношение лицата, водачите (не бъркайте с лидерите – тях ги няма) и логистиката на протестите в някои от населените места, т.е., оголвайки нещата такива, каквито са. Впрочем, известен ли ви е и най-малкия опит от страна на иначе емоционалните “а ла кресчендо” интервюиращи журналисти от НОВА И БТВ, които да са попитали поне един от протестиращите – кой е, с какво се занимава, знае ли какво се крие зад фразата “да сменим системата”?

Запитвали ли сте кога обикновено настъпва разпад на символните авторитети и стабилната йерархия? Преди време се опитах да акцентирам върху това с публикацията ми в две части “Няма йерархия, има анархия”. Защото това, което ме кара да не приемам прибързаното и подвеждащо пакетиране на участниците в категорията „умни млади хора”, “средна класа” и т.н., са силовите полета в техния “мироглед” и заявката им да рушат демокрацията. Неуспешни и безнадежни като опит са усилията на червените медиуми да ни внушават друг образ, удобен да оправдае небезизвестните политически цели на парламентарната и извънпарламентарна опозиция. Не изключвам, че сред протестиращите има и автентични, притиснати от собствения си жизнен стандарт и неспособни да се справят сами с проблемите си. Но преобладаващата част от тези “умни млади хора” не бих определила като активни елементи на някакъв “нов исторически етап”(каза го един от флагманите на лявата псевдосоциология), въпреки “впечатляващите” усилия на социалистическите кръгове да ни представят протестите, вкл. и фабулно – как се развиват и как общественото напрежение расте с катастрофични мащаби, дори как и в какво щели да изкристализират.

Между другото, огледайте се в тези, които говорят така – това може да са сценаристите и режисьорите! Ще ги разпознаете по арогантната редукция на обществените проблеми и свеждането им до “Долу! Горе!”. Колкото до уличните крясъци, те са дискредитиращи за самите протестиращи и техните подстрекатели. Факт, който кара мнозинството българи да гледат негативно на тези уж строители на “нов исторически eтап”. А и обобщаващото определение “умни млади хора”, оказа се, че съвсем не съответства на проявленията и на фактите, свързани с тяхната идентичност. Първоначалното очакване, че става въпрос за ценностен рефлекс, вече изглежда пропаднало. А и чухте ли, че тези т.н. мeнтори от публичното червено говорене, тази сутрин направиха крачка назад, заявявайки, че това не са протести, а бунт.

За мен обективната оценка в писането и говоренето винаги е била водеща. Правя това уточнение за онези, които могат да ме подозрат в субективизъм. По-скоро става дума за различна гледна точка, на която винаги съм гледала като на възможност за обогатяване на всяка дискусия. Това ме кара да се чувства и да действам като свободен човек. Високо ценя и умението да се мисли алтернативно, защото само така може да се направи най-добрия избор и да се вземе най-вярното решение. В тази връзка ще ви кажа, че свободата на мисленето винаги се предопределя ценностно от свободата на духа. А “Системата за латерално мислене на професор Едуард де Боно”, с която се занимавам професионално и която предлага формални методи и техники за странично мислене, е истински ценностен филтър, недопускащ субективизма при отразяване на факти и събития.

И за да съм коректна, необходима ли бе тази заигравка с внушения от рода на как “хората искат оставката на това вредно правителство”? По-скоро, както стана известно, самообявилите се за бунтовни комитети разпространиха “Декларация на бунта”, като в нея и в прав текст, се настоява незабавно да започнат обсъждания за преминаване към президентска република, двукамерен парламент, пряк избор на прокурори, кметове, полицейски шефове…Зад въпросната декларация отново няма конкретни лица и имена, но категорично е усещането за рязко засилване на президентската власт и получаването на правомощия, непредвидени в конституциятa. Май тук е мястото на президента – да вземе да покани техни представители и да им изнесе неформална лекция за демокрацията, както и да им разясни какво означава “смяна на системата”, защо той определи страната ни като блато и да им подскаже какъв е нормалния начин те да подобрят живота си, каквото е основното им искане. На раздяла ще е добре да им подари по едно луксозно издание на основния български закон.

Ето как стигнахме и до президента, който втора година не успява да разбере в пълнота кой е той, каква е неговата очаквана роля като обединител на нацията. Това ме кара да мисля, че в неговия паралелен свят България наистина е блато, в което няма жива душа. Знам ли? А може би му е по-удобно да вижда в нас “хората”, слагайки ни в един кюп с кримиконтингента, футболните запалянковци и мъжагите с мускули, протестиращи с лъскави тежки коли – всички те, подвеждащо пакетирани от социалистите и подвалстните им медиуми като “умни млади хора. Няма да крия, че още по време на предизборната президентска кампания за мен кандидатурата на Радев бе с изчерпана за бъдещето политическа переспектива. Надуването на балона като процес, който стартира още тогава, продължава и днес.

За мен институцията на президента е много важна, приемайки я в нейната конституционна определеност – представителна и периферна, в нейната ценностна уплътненост и присъствие в общността. Конституцията изключва всякаква възможност президентът да влиза в ролята на опозиционер, защото той трябва да обединява нацията. И тъй като днешният се е фиксирал в тази си неконституционна роля, залитайки с подозрителен инат към разединяването, противопоставяйки с публичното си говорене една част от обществото на друга, някак неубедително ми звучат хвалебствията на Нинова, че президентът бил “образец на политик”, както и казаното от Деница Златева за него – „силен президент”, “носител на новото”, “ президент на всички български граждани”. Не се връзва с истината и за българските граждани звучи по комсомолски хвалебствено.

След гафа с изявлението – кани или не кани на среща министър-председателя, впоследствие поднесено ни като разяснение от началника на кабинета му, вчера последва втори такъв гаф. Оказва се, че човекът още не е разбрал, че България е парламентарна република и Бойко Борисов докладва и се отчита пред парламента за своята дейност, а не пред президента. Така че той няма за какво да ходи при него и да му докладва. Държавният глава не може да се бърка в изпълнителната власт, а начинът по който публично се обяснява условността на една евентуална бъдеща комуникация между двамата е недопустимо арогантно изрецитирана, неуместно поднесена, държавнически и институционално неиздържана:”Среща ще има, когато водената от премиера коалиция разработи ясна и конкретна визия за справяне с корупцията по високите етажи на властта за прекратяване на катастрофалния срив на инвестициите и за постигане на икономически ръст, който да направи така, че да догоним държавите от Централна и Източна Европа. Нали не очаквате, че ще разговаряме и ще обсъждаме четиригодишната програма на кабинета “Борисов -3”, която изведе хората на улицата”. За уточнение, господин Президент – не това изведе “хората на улицата”, а политическото задкулисие, използвайки ги за недемократичните им апетити да свалят властта, защото изгледи да влязат в нея с избори е мисия невъзможна. А и откога един президент в парламентарна република може да търси сметка на министър-председателя?

В сайта на президентството прочетох, че президентът изнесъл неформална лекция за лидерството пред студенти от Софийски университет. Изпаднах в ужас, когато прочетох определението за лидер:”За да стане един човек лидер, той трябва да иска промяна, на базата на която да създаде визия, да убеди хората в стратегията си, да създаде стандарти и да показва спазването им с личен пример, в противен случай е обречен на неуспех.” Президентът бил казал още, че лидерството се различава от формалното упражняване на власт по това, че лидерът работи за каузи и цели, които допринасят за благоденствието, сигурността, за качеството на живот на останалите. Ако точно така го е казал, повярвайте ми, по-увредено определение за лидерството, а и за разликата между него и формалното упражняване на власт, не съм срещнала. Смея да кажа, че лидерството е моя любима тема за изследване и имам няколко публикация върху нея от времето на протестите преди години. А и в центъра на “Системата за латерално мислене” на професор Едуард де Боно лежи конструкта на лидерското мислене.

И тъй като за разлика от Сократ, обичам да задавам отворени въпроси, ще завърша с два такива. Дали българският президент не бърка фиксацията си в изпълнителната власт с лидерството? А вие случайно да знаете върху какви каузи, свързани с обединяването на нацията, работи държавният глава? Аз не знам…

Posted in От деня and tagged , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *