референдумът

РЕФЕРЕНДУМЪТ E НЕВАЛИДЕН, ДА ЖИВЕЕ РЕФЕРЕНДУМЪТ!

Референдумът e невалиден. Да живее референдумът! Съгласно предварителните резултати избирателната активност е била 37%, т.е. две трети от имащите право на глас са участвали. От всички гласували отговорилите със “за” са 90,05%. Колкото до първата цифра, бих казала – българска работа! Братята македонци избраха “да отидат за гъби”. А и как иначе, след като в един от ТВ-репортажите видях как на фасадата на училището – мястото, от което се излъчваше изборния ден, пишеше с едри букви “Йосиф Броз Тито”. Така не става! Но този факт не е единствен знак за раздвоението сред македонския народ. Познато ни е, имайки предвид, че у нас все още има хора, които бленуват по “оня” живот. Е, няма как да седиш на два стола, и да не паднеш. Но не така мислят от ВМРО-ДПМНЕ. Те побързаха да пришият резултатите от референдума като своя победа. Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски побърза да заяви, че гласувалите против референдума и тези от движението “Бойкотирам”, които отказаха да отидат до избирателните урни всъщност са изпратили послание, че те са Македония. Той оцени резултатите и като отхвърляне на договора с Гърция и победа на народа и на ВМРО-ДПМНЕ.

Жално ми е за македонците, че по-голямата част предпочитат да живеят в гипсовия свят на измислено самочувствие. В същото време Зоран Заев свърши много работа. Направи го с неподозирани за един социалист решителност и прагматизъм, за да може македонският народ да покаже политическа воля и да подкрепи европейското бъдеще. Но доколко неговите послания са били ясни и мобилизиращи, така че целта на референдума да бъде разбрана, не мога да кажа. Факт е обаче, че в публичните му изяви често откривах разноговорене. Не трябва да подценяваме също както сръбската, така и руската пропаганда. А истината е, че един успешен референдум можеше автоматично да изстреля Македония на ново геополитическо поле. Той бе първата стъпка към избирането на новото име и премахване ветото на Гърция. Макар и под въпрос, все още съществува шанс за Македония, така че да се измъкне от изолацията и неясната переспектива – над нея да продължи да пада сянката на разпадналата се Югославия. Казалите “да” на днешния референдум подкрепиха договора с Гърция, а заедно с това – и приемането на името Северна Македония, свързвайки своя вот с влизането в НАТО и ЕС. Няма съмнение, че допитването бе и лакмус за обществените нагласи, които неменуемо ще се отразят и на темповете, с които правителството на Заев ще може по-нататък да продължи този процес.

Конституционната промяна ще е последващата преграда, чието преодоляване ще е свързано с тежки преговори за спечелване на две трети депутатски гласове в македонския парламент. Колко от тях ще изберат да проявят политическа зрялост и конструктивност в името на евроатлантическото бъдеще на страната, ще разберем. Имайки предвид крайната позиция на ВМРО-ДПМНЕ, прогнозата ми е по-скоро за последваща политическа криза. Особено след негативното отношение на президента Иванов и призива, който той отправи към своите сънародници от трибуната на ООН, разговорите на Заев с депутатите от парламентарната група на ВМРО-ДПМНE ще са най-трудната част, преди гласуването в парламента. Всъщност позицията на Иванов е една добра илюстрация колко вредна може да е ролята на един президент, който обслужва чужда геополитика, а не се ръководи от националните интереси. Подобно поведение може да наблюдаваме само на Балканите.

В условията на политическо раздвоение за собственото си бъдеще, преобладаващата част от македонските граждани не са разбрали колко важна в случая е тяхната воля. По-високата избирателна активност и преобладаващо “за” щеше да е отражение на така необходимите положителони нагласи за политическа подкрепа на сегашното правителство. Защото макар и провеждането на референдума да не беше задължително, той се явява проверка на политическата подкрепа за по-нататъшните действия на правителството на Заев. Невалидността на допитването се отразява по друг начин и на предстоящото гласуване в двата парламента – македонския и гръцкия. При това стечение на обстоятелствата страната се изправя и пред друг развой на вътрешната обществено-политическа обстановка. В случай, че депутатите от ВМРО-ДПМНЕ не дадат своята подкрепа, което е най-възможното – Македония я очакват парламентарни избори. Това декларира снощи и Зоран Заев.

България даде много силен тласък процесът на придвижване на Македония към НАТО и ЕС да се случи. По времe на нашето европредседателство ние върнахме в брюкселското говорене темата за Западните Балкани, извеждайки я като приоритет. Излишно е да напомням, че ние бяхме първите, които признахме Македония за държава, веднага след разпада на Югославската федерация. Няма съмнение, че Македония и нейното бъдеще са много важни за нас, но и за мира на Балканите. Причините са най-малко две – ние сме два братски народа, а македонците са наши съседи и влизането в НАТО и в ЕС е важно за двустранните ни отношения и за изчистване на всички досегашни проблемни места в тях, отнасящи се до общата ни история. Това несъмнено ще се отрази и на правата и самочувствието на българското малцинство и ще динамизира бизнес отношенията в териториите, които те населяват. В този контекст българската държава може да изиграе и определена геополитическа роля. Не бива да забавяме темповете и да отлагаме възможността за реализиране на една по-агресивна стратегия за бизнес и общи инфраструктурни проекти със страните от Западните Балкани, в т.ч. и с Македония.

С днешния исторически референдум Македония можеше да получи директно шанса да се позиционира по друг начин на Балканите и в Европа. Няма съмнение, че изборът за европейско бъдеще ще се отрази и на нормализирането на отношенията й с останалите държави от Западните Балкани и ще динамизира икономическите й връзки. И най-важното – Македония ще получи нови възможности за икономическо и обществено-политическо развитие, но и инструменти за защита от геополитически посегателства, които да я държат извън НАТО и ЕС. Но дали това ще се случи, ще стане ясно след одобрението или неодобрението в македонския и в гръцкия парламент. Но е факт, че с ниската избирателна активност вчера македонците удължиха пътя, който можеше да ги отдалечи от сянката на Титова Югославия. Така те доброволно се отказаха да поемат пътя на истинската, реалната идентичност.

Posted in От деня and tagged , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *