Манолова

ПОПУЛИЗЪМ ПО ОМБУДСМАНСКИ

Дълго време отлагах да пиша по тази тема, но след днешното интервю на Манолова по БТВ… Преигравайки със своите действия на единствен “спасител” на гражданите, “угнетени” от управляващите, очевидно е решила да персонифицира тяхната воля със себе си. Демокрацията не го предвижда, защото смисълът е народът да има собствена воля. И едва когато тази воля, свързана с опазването на законите и правата бъде нарушена, идва ролята на омбудсмана. Омбудсманът и институцията, която той представлява не са политически субект. За голямо съжаление, Манолова много бързо излезе от образа на омбудсман, изпадайки в добре познат посткомунистически популизъм. А той е разпознаваем с тактиката – гражданите не виждат израз на своите интереси в политиките на управляващитe.

Обикновено в основата на подобна стратегия има три компонента – популизъм, демагогия и спекулация. Всички те са с решаващо отношение към т.н. позиция на отричането и отхвърлянето, така че да се въздейства негативно върху субективното възприятие на гражданите. Целта на подобен дискурс на поведение и говорене е да се изпревари самостоятелното му формиране. А това вече е политика на инспириране на антиинституционално гражданско настроение и недоволство. На българския омбудсман може да му харесва да е опозиционен политик, но по закон е само опозиция на реалното нарушение на правата и свободите на гражданите. И това няма нищо общо с формирането и реализирането на политики, нито с ролята на политик, който се бори за доверието на гражданите, подхранвайки недоверие към институциите и управляващите. Мисля, че сме свидетели на участието на омбудсмана в политическа надпревара и това всичко го забелязват.

Няма съмнение, че Манолова се е съсредоточила в това да използва позицията си, за да гради харизма. Част от тези й усилия са свързани с печеленето благоразположението на гражданите, атакувайки даже “нероден Петко”. Усещането е, че нейната цел е да поражда и да подклажда интригата управляващи-управлявани. Едва ли е задача на един чиновник, пък бил той и висш! Запомнила съм, че чиновникът трябва да изпълнява своята служба sine ira et studio, т.е. без гняв и пристрастие. Това го отличава от политиците и от управляващите, които носят отговорност и вземат решения, съответстващи на политическите програми, с които са спечелили изборите и им е делигирано правото да са управляващи.

Манолова е на път да проиграе шанса да е омбудсман, който няма да остави след себе си усещането, че не е успяла да се измъкне от популизма на социалистите. А аргументи за това – достатъчно! Спомнете си нейната реакция, когато каза, че щяла да си подаде оставката, ако това ще доведе до удовлетворяване исканията на протестиращите с черни балони и фланелки “Системата ни убива”. Абсурдите са свързани не само с нейното говорене, но и с поведението й. Седенето на столче при палатките на протестиращите, слизането в подземните рудници или отиването й в района на африканската чума – все примери за “работа на терен”…Мислите ли, че омбудсманът не знае за политическата подгрявка на продължаващите протести на Майки-те или за истината, че в Странджа има огнище…В този контекст ще кажете, че всеки популизъм съдържа елементи на демагогия. Прави сте, защото демагогия е да говориш на хората онова, което те искат да чуят. В случая – да спекулираш с фактите и да газиш истината.

Следвайки подобна тактика, се поставяш в ситуацията на човек, който се интересува наистина от благоразположението на хората към него, т.е. това работи за рейтинга му. Още повече, че не всички граждани могат да разберат дали един политик или чиновник спекулира, което не е никак невинно действие. Както вече казах в началото – преследва се ефекта на изкривяване на субективното възприятие. По този начин се цели предизвикване или нажежаване на гражданско недоволство. А още по-директно – всяване на стрaх от всяка промяна или реформа.

И за да не съм голословна – последният пресен пример! Става дума за промяната в закона за държавния служител, предложена от Министерството на финансите, която ще засегне онези, които вече са пенсионери, т.е. получават пенсия, но продължават да са и на заплата като държавни служители. В повечете случаи засегнатите ще са заемащи ръководни позиции. Забележете, това са служители, които вече са пенсионери. Няма се предвид онези, които са в пенсионна възраст, но към този момент не са изразили воля за излизане в пенсия. Но това не попречи на омбудсмана да спекулира в сутрешното си интервю – колко много експерти щели да останат след 1 януари на улицата!? При това, пропускайки факта, че никой не лишава тези пенсионери от правото да продължат да се трудят в други системи, но също така и в държавни институции, но само чрез трудов договор или по заместване. Лично е решението дали да се възползват от правото на пенсия или да отложат пенсионирането за по-късен период. А що се касае до освободените, те ще са навярно добре дошли в частния сектор, където има дефицит на кадри. В приоритетите на всяко правителство е да реализира успешни кадрови политики, вкл. и свързани с привличането на млади и висококвалифицирани кадри.

Въвеждането на гражданите в заблуда се нарича демагогия. Тази стратегия е добре позната на социалистите. Те вярват, че така най-лесно се печели влияние. Всеки демагогстващ разчита на спекулативното представяне на фактите и на емоционалната реторика, която е насочена към неинформираността, предразсъдъците и страховете на хората. Българският омбудсман стигна до там, че тази сутрин вкара в играта и едно справедливо решение – от новата година да не й се предлага кола и шофьор на НСО. Както каза Горанов, човекът, който защитава гражданите, едва ли има нужда някой да го пази от тях. Омбудсманът е запознат със законите и най-добре от всички знае при какви условия се прилага подобна мярка. Проблем ли е един чиновник от такъв висок ранг да не може да урегулира ползването на наличния служебен транспорт, с който разполага институцията, която му е поверена? Подобава ли на омбудсман да разиграва този цирк с влаковете и автобусите? Ще се въздържа от по-силно определение и ще се огранича само с констатацията, че е популистко и тенденциозно. Да не говорим за всичките й “откровения”, че по този начин управляващите искали да й пречат да си върши работата “на терен”. Същите, които я назначиха преди време ли?

Институцията на омбудсмана заема важно място в устройството на демократичната държава. Като всяка друга и тя има определено влияние върху обществото. От гледна точка на ценността, институцията на омбудсмана има и една много важна задача – да формира у гражданите правилно отношение към законите и правилата. Много хора възприемат погрешно тяхната природа и от това произтича неспазването им, обяснява и пренебрежителното отношение към нарушаването им от институциите. Целта е да се улеснят хората да мислят за законите и да се впечатляват от неспазването в онези случаи, когато това засяга правата им. Колкото до ролята на омбудсмана, не съществува спор дали е на политик или на обективен правист и обществен защитник, който се придържа към конституцията и законодателството. Популизмът, демагогията и спекулациите са присъщи на политиците. Институцията на омбудсмана има точно разписани права и задължения. Увлечена от рейтинга, който отчитат социологическите агенции, Манолова забравя, че той, подобно и този на президента, е свързан със самата институция, а не с личността, която я представлява. Така че да не се главозамайваме. Казвам го, като повод за размисъл…

Posted in От деня and tagged , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *