ботев

НО СЪМНА ВЕЧЕ…

Много е написаното, прочетеното  и изговореното за Ботев, но никога не е късно да го препрочитаме отново, и отново. Така всеки път ще си припомняме и думите на великия  Иван Вазов: “В неговата (на Ботев) глава се въртяха мътни, неясни и смели някои мечти, някои бъдещи големи  планове, невъзможни може би, но които се появяват само в главите на хора, които чувстват, че тяхното назначение е по-високо, по-идеално, отколкото да работят и мислят за насъщния хляб”. Затова и аз препрочетох, и систематизирах за вас…

В продължение на 8 години аз видях сичките наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора. Гиганти тръгнали по купищата и събират мъниста, за да нанижат наниз от слава на майка си, а пигмеи се покачили на необозрими конкили и посягат със своите къси умове да уловят месецът за рогата. (Из писмо на Ботев до Т. Пеев)

            ……………………………………………………….

Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и едно от тие две болести:или млада жена или стар ревматизъм:лежиш, лежиш а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук – суджук, с който във виенския райстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати, а въображението ти като у арапин, силно и остро като тюмбекия – тюмбекия, която е крайно полезна за краставите народи – пламенно и възвишено като дим. Дим, димПод който ние българите така сладко спимХр. Ботев,из “Политическа зима” )

            …………………………………………………………..

И наистина, погледнете със слепите си очи на главите на нашите мудрословеснейши патки и вие тутакси ще да видите, че на тях отдавна вече са захванали да растат различни литературни зеленчуци, сякакви политически бурени и всевъзможни научни билки, а нощта се не свършва, зимата се не изминува и патриотите лежат в своите топли стаи, сънуват настрадинходжовски сънища и чакат да съмне, за да ги разкажат на своята революционна Пенелопа и на нейните сополиви любовници ( Хр. Ботев, из “Политическа зима” )

            ……………………………………………………………

Една от най-главните причини за неуспеха на нашите вестници…Нашите редактори в програмата си обещавали само златни гори на читателите си, но тутакси след тези обещания, след тези сладки и медени, вестникът им замязва на  голо поле без цел, без характер, на кое наместо обещаните гори читателят вижда някакви си тръни, случайно накачени с безцветни дрипи от разни материи, приготвени за дрехи на оголелия народ. И робът, който чака да му покажат враговете на неговото нравствено  и политическо освобождение, да види помощ  във вековната си истинктивна борба срещу тях, вижда само пилинките в очите си, увеличени в куб и в квадрат, а горите що тежаат на плещите му и възпират дишането му, означени с едни и само точици. Тъй едни от враговете му се потулиха, други оставиха, а трети се дору показаха за негови приятели – за патриоти. (Хр. Ботев, из “Наместо програма”)

           ……………………………………………………………..

О! Ти си българин и патриотин! Запей песента “Гъби, мои гъби”, пък легни и сънувай, че си предводител на гъските, цар на кокошките и защитник на българския народ. Но преди сичко, попитай жена си или своя мозъчен ревматизъм, изминала ли се е зимата, превалила ли се е нощта? Ако ти каже, че не е, то ти спи, както си спиш и сега, завивай се в своята мрежа и извикай сам:”Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши? Кукурику! Ето петлите ! Джав, джав! Ето кучетата! Зимата свърши и нощта се измина. (Хр. Ботев, из “Политическа зима”)

            …………………………………………………….

            Но съмна вече…

            ……………………………………………………….

Какъв спомен за потомството, какъв урок, какъв пример за нас…Шепа решителни млади момци, без  никаква революционна организация, без никакви средства, прeзрени и гонени – момци, които претърпяха сичко за една благородна свята цел – минаха  Дунава и с живо свидетелство показаха какви съкровища се крият в душата на българина. ..Наистина, голяма душевна сила трябва да има човек, за да може каза:”Ние си достигнахме целта, защото измираме, а вие още не сте, защото сте живи!…“( Хр. Ботев, из “Петрушан”)

            ………………………………………………………

Тези мъченици на свободата, що измряха с усмивка на уста, бяха наши приятели, наши братя, с тях деляхме скръб и радост, смях и сълзи, с тях сядахме на бедна и богата трапеза и разговаряхме за съдбата на нашето потъпквано отечество…с тях деляхме сичко, само смъртта и свободата не можахме  с тях да разделим. Затова елате, братя, да ги споменем, с добра и свята памет за нази и славна за нашия злочестен народ. ( Хр. Ботев, из “Петрушан”)

Posted in От деня and tagged , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *