ЗА ПРОТЕСТИРАНЕТО КАТО ТУРИЗЪМ И ЗА ЛИДЕРСТВОТО

лидерствотоЕдва ли март е сериозно време за подгрявaне на народния гняв. А забелязахте ли, как говореха политическите лица на последните протести, организирани от БСП? Каква лексика, какви децибели! “Протестът” на “туристите” много ми напомни древногръцки театър.  Но остана един въпрос – театър или драма беше това? Като първото означава място за наблюдение на някакво действие или зрелище, а второто – определен вид действие, дейност или игра. Но какъвто и да е отговора, едва ли е удачно да поискаш от тези възрастни хора да са актьори, очаквайки от тях да влязат в ролята на естествено протестиращ древногръцки хор. Та повечето от тях не знаеха защо са там! Дори подучени да  потулят предопределената от възрастта им откровеност, те не успяваха да скрият колко неестествен за тях е този политически “импулс” да протестират срещу “Гинка”. Не ги пощадиха, дори като им пробутаха в ръцете тези художествено и политически издържани плакати!

Истината е, че туризмът с цел протестиране продължава да е част от тактическото мислене на определени български политически партии. Правеха го през всичките години на прехода, правят го и сега. Това прогони истинските граждани от реалната възможност да изразяват спонтанно своето недоволство по конкретен и неманипулиран повод. Така бавно убиваха гражданското лидерство. Отблъснати от политическата демагогия, от лошия ораторски вкус на политиците и от тяхното престорено лидерство, повечето от гражданите предпочитаха да водят своите самостоятелни битки със статуквото, защото нямаше кого да разпознаят за лидер.

Ако отворим кой да е етимологичен речник, ще прочетем, че “лидер” означава водач, предводител, вожд, ръководител. Лидерът е човек, който увлича след себе си с нови идеи. Той оказва влияние и генерира желание и ентусиазъм, защото лидерството оказва влияние и увлича други хора да тръгнат след него. Лидерът върви пред хората. Лидерството не е да се присламчиш към група хора с лидерско мислене, които вече са спечелили доверие и имат последователи. Това, че си един от тези увлечени хора, не те прави лидер на тази група от хора, започвайки да говориш с техния глас. Защото в основата на лидерството е вече спечеленото доверие.

Позволявам си да разгледам лидерството върху плоскостта на етимологичното му значение, защото през годините на българския преход се явиха много претенденти за лидери. Те се опитваха да се вклинят в различните протести поединично или с партиите си. Не само това. Не скриваха мерака си да регулират подкрепата „за” протеста, “затваряйки”, “залоствайки”, „зазиждайки” пътя на други към него. Защото си бяха внушили, че те са тези, които могат да представляват каузата на протестиращите. Така  разбираха  лидерството –  промъкване сред протестиращите и режисирано медийно присъствие. А хората бързо се разочароваха от тях и ги изоставяха.

Лидерът е водач с ясен фокус и с визия за стратегическите приоритети. Той познава демократичните инструменти и знае добре колко реалистично и законно е тяхното прилагане. Трябва да може да приобщава съмишленици, а не да крещи лозунги. Да e готов да чува какво говорят другите. Да формулира пред хората ясни послания накъде ги води и как ще реши проблемите им. При това, да не руши постигнатото и да не пренебрегва институционалния модел на демокрацията и законите. Не е достатъчно да бунтува хората, а да ги поведе с ясни искания и да ръководи техните действия. За съжаление, през всичките тези години малцина се опитват да служат на обществото по този начин,  укрепвайки  държавността и доверявайки се на демократичните институции.

Направи ли ви впечатление, че на протеста прeобладаваха само възрастни хора. И както казах вече, повечето от тях не знаеха за какво са там или посочваха причини, нямащи нищо общо c онова, за което говореха ораторите. Това потвърждава разбирането ми, че гражданската позиция е преди всичко политическа интелигентност. Липсата на политическа и на икономическа грамотност, както и на базисни правни знания са основна причина за  аполитичността днес на повечето граждани. Този дефицит е предпоставка да им се влияе с фалшиви новини, с неясни идеи и с грешни послания. Такива хора не разпознават политическия популизъм и медийните манипулации. А непознаването на демократичните инструменти, начините на правене на политика и упражняването на контрол често тласка гражданите и към радикални действия, насочени срещу държавността. Ниското образование и отсъствието на познания за функционирането на държавата, на демократичните институции и на политическия модел  са  фактор, който не позволява на тези хора ефективно да упражняват гражданските си права. Липсата на информация за действителното протичане на обществените процеси позволява на партиите да правят от тях “туристи” за протестиране.

В контекста на казаното до тук, днес прочетох за протестна петиция на 700 лекари и медицински специалисти от канадската провинция Квебек. Те протестирали срещу увеличението на собствените си заплати, което синдикатите били договорили. Решили, че възнагражденията им са твърде високи и изпреварват в пъти тези на останалите здравни работници. Предлагат средствата да бъдат пренасочени за повишение заплатите на медицинските сестри или да бъдат върнати в здравната каса. И за капак: ”Ние, лекарите от Квебек, вярваме в силната публична система и сме против скорошните повишения на възнагражденията, договорени от нашите медицински федерации. Това увеличение е шокиращо на фона на това, че нашите медицински сестри, санитари и чиновници имат много трудни работни условия, а пациентите ни имат ограничен достъп до медицински услуги след драстичните съкращения в бюджета през последните години и концентриранетo на власт в Министерството на здравеопазването”. Eто, на това му се казва гражданско лидерство и протест, основан на ценности…

Posted in and tagged , , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *