ЗА НОВИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА XI И XII КЛАС

учебниВсеки, който се интересува от проектите на новите учебни програми по български език и литература за XI и XII клас, може да се запознае с тях на страницата на Министерството на образованието и науката. Естествено е в етапа на обсъждане да се чуят много мнения. Доколкото си спомням, винаги в такива случаи, дебатът се фокусира около изпадането на едни творби и включването на други. И сега е така, но се чуват и други мнения. Едното – учениците  няма да се справят, а другото – търсене на някакви идеологически причини за смяна в подхода, за което всъщност няма основания. Поне по отношение на тези проекти, не се налага да се търси “под вола теле”, колкото и да се напъват представители на лявата идея. Какви скрити подбуди може да се крият във включването на такива талантливи творци – представители на съвременната българска литература, като Виктор Пасков, Христо Фотев или Борис Христов? Подобни внушения чух от някаква лява депутатка, която решила да влезе в дебата и с констатацията, че “учениците няма да се справят” с тематичния подход в учебните програми. Към нейния хор се включиха и учители, според които “този подход ще ги затрудни“, “че този подход би бил подходящ за едно много културно и четящо поколение или хора филолози – да, това би било интересно за тях, но за средно образование това не е подходяща рамка“ (цитатите са взети от пресата).

Изненадана съм, че същите тези учители (навярно добри в работата си!) избират да изразят своята позиция, стъпвайки точно върху тази основа, “забравяйки”,  че обучението по литература е преди всичко провокиране на ценностен интерес, което е задача на учителя. Не ми се иска да правя отклонение от темата, но тутакси се сещам за финландското образование, което стана популярно с качеството си и с високите резултати на учениците. Поне от информацията, която стига до нас, цялата им система е изградена върху принципа да се създават условия за провокиране на интерес и за удовлетворяването му, съобразено с  индивидуалните възможности.  Отделният  ученик се обучава по индивидуален план, съставен от неговия учител и съобразен с особеностите на развитието му. В целия този процес се разчита на учителя, към когото доверието от страна на цялото общество е изключително високо. Но то е резултат от неговите лични професионални усилия, защото дълги години там работи механизмът на естествено привличане в тази сфера на хора, за които има значение създаването на нова стойност, т.е. говорим за хора с творческо и идейно мислене. Само един факт е достатъчен, за да повярваме, че това е така – до шести клас учителят е един!? Там децата учат, за да се подготвят за живота, а не заради изпитите. Да си учител във Финландия е престижно, притегателно и трябва да се пребориш с много силна конкуренция, както при кандидатстване за педагогически специалности в университетите, така и при кандидатстване за позиция във финландско училище. Учителите са на най-високото равнище в класацията за интелектулни и иновативни професии.

Ако вземем за изходна база току-що направената “забежка”, не ми остава нищо друго, освен да заключа, че голяма част от българските учители не са готови да практикуват тази професия и не са подготвени да реагират адекватно на всяка промяна в подходите. Всъщност, както и във всички останали системи на нашия обществен живот, привързаността към статуквото, което не е нищо друго, освен отказ от креативност и от лична инициатива, продължава да е пречка при внедряването на нови подходи в преподаването. Какви проблеми може да създаде смяната на хронологичното изучаване с тематично? Според мен, по-скоро това изважда за пореден път базисния въпрос – готови ли са всички български учители по литература да реализират държавната политика, свързана с новия подход при изучаването на литература в XI и XII клас, предвид новия закон и новия прогимназиален етап?

Ако приемем, че XI и XII клас са етап за финализиране и за последно надграждане в рамките на училищния етап, предполага се, че боравенето с ценности и търсенето на стойности към този момент е завършен процес. Ако учителите не са успели до десети клас да научат учениците си да разпознават стандартните ценности, защото при всички случаи, в тази възраст те би трябвало да се проявяват чрез мисленето им и чрез тяхното поведение, какви изводи можете да си направите за качеството на свършената работа?Надграждането в мисленето с ценности има една единствена цел – да ги научи да мислят за стойностите, защото както казва Едуард де Боно: ”Всяко решение, което вземаме, включва стойността” (Шестте медала за стойност, С. Локус, 2010 с.17). В края на краищата, преподаването не е ли ресурс, който развива учениковото мислене?

Аз бих определила настоящите проекти като една много добра рамка за оценка на стойностите чрез обучението по литература. Дава се възможност за получаване на компетентности и умения, както и за тяхното практическо приложение при откриването на ценностите. Ако ме питате, предвид моите професионални интереси, свързани с латералното мислене, аз определям този подход като начало на една по-успешна стратегия в преподаването. И нейният успех, бъдете убедени, в никакъв случай не преминава през позицията: ”Подходът ще ги затрудн”. Истината е, че нещо, което до този момент изглежда традиция и е задоволително откъм резултати, може би не трябва да продължава вечно да е такова, а и досегашните резултати може да се окаже, че са далеч под потенциала и на учителите, и на учениците. Затова добрият учител не бива да се плаши от новите подходи, а да се подготви да ги посрещне като предизвикателство за професионализма си.

В съвременното училищно образование има три компонента, които са свързани с неговото качество и които отдавна трябваше да са даденост в българското училище – компетентността, информацията и приложението на технологиите. Тях професор Де Боно ги нарича “стока за масово потребление”, защото те са базисни. Но онова, което ще “произведе” добавена стойност, е мисленето с ценности. Литературата е предметът, който развива такова мислене – и като знание, и като умение. А това е напълно възможно чрез така структурираните и формулирани компетентности – социокултурни, езикови и комуникативни, представени аналитично и в конкретика. В самите теми няма нищо необичайно, защото става дума за ценности, обхванати в тематични ядра. Те и досега са били част от целите на преподавенто по литература. По-скоро “новостта” е в “изваждането“ на съществуващата ценностна сюжетна линия, вече като “гръбнак” на качественото образование. Тя е извадена като водеща и ни казва, че никоя стратегия за реформиране на българското училище няма да е успешна, ако ценностното приобщаване не е водещо в училищния етап. Смяната на хронологичния подход с тематичен, подрежда получените до този момент знания, в система за отправно мислене и оценка.

Така формулираните тематични ядра са безспорни, като ценностна база, върху която ще се изучава всяка от посочените литературни творби. Темите са с общочовешко звучене и са изведени като философски категории, които могат да направляват и да променят възприятията на учениците. Такива за XI клас  са – родното, природата, смъртта, властта и насилието, миналото и паметта. А за XII клас – любовта, вярата и надеждата, трудът и творчеството, избор и раздвоение. Литературните творби, които са по три към всяко тематично ядро, са емблематични и това им качество е неоспоримо. Тук няма място и за спекулации, относно отпадането на един или друг автор, на едно или друго произведение. Предвид съдържанието на учебните програми до десети клас, единадесетокласниците и дванадесетокласници не би трябвало да срещат затруднения. Ако очакванията за свободно боравене с ценностни категории, владеенето на умения за откриване на ценности и извличане на информация, както и създаването на стойност чрез умения за говорене, интерпретиране и писане на собствени текстове, се окажат неудовлетворени, тогава трябва да се запитаме – за какво качество можем да говорим? Ще завърша с този въпрос и с обобщението, че  проектите за новите учебни програми с компонент литература за XI и XII клас, са истинска рамка за действие и поемане на отговорности от страна на учителите. Защото стойностите, които имат значение за всеки, са човешките ценности. А новият подход на тематично изучаване на учебното съдържание, със сигурност е замислено  да провокира по-силна чувствителност, а е общоизвестно, че тя отваря вратата към творческото мислене.

Posted in and tagged , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *