ЗА НОВАТА ЦЕННОСТНА МАТРИЦА

МакронОбърнахте ли внимание на речта на френския президент Макрон, произнесена преди време пред Европейския парламент? Не става дума само за демонстрираната амбиция да си извоюва мястото на европейски лидер, който е решил да промени Европейсия съюз. Нито пък за това, че политическата му интуиция “надушва” отворена писта, особено след това усещане, което остава у нас “умълчаването” на Германия и Меркел, както и излизането на Великобритания от Европейския съюз.

Поне до сега, Макрон затвърждава впечатлението, че е политик, който не се нуждае от интелектуални усилия, за да демонстрира визионерство. Още по време на изборите и с първите изявления, които направи, не можеше да не бъде забелязан неговия високообразован ум. Ако вземем предвид твърдението на Де Боно, че всяка личност действа според своя “логически балон”, т.е. според своите възприятия, ценности и опит, няма съмнение, че “момчето” е положило много труд, подготвяйки се за  деня, когато ще  бъде лидер. Очевидно е, че ценностната му матрица и логиката при изразяването му е резултат на един системен процес на надграждане. Той не се нуждае от време, “за да се учи” как да се справя като президент и европейски лидер. За разлика от онова, което се случва по българските ширини – у нас е нещо нормално да извадят някой от кьошето, и да чуеш: ”Ами, ще се научи!”. Подобна успокоителна “ценностна” норма бе приложена и към най-високата позиция в държавната йерархия!?  В тази връзка, ни се налага да си припомняме поговорката: ” Пази боже, сляпо да прогледа”.

Макрон е политик и президент, който притежава друга ценностна матрица. За такава личност, българите можем само да мечтаем. Той е доказателство, че интелектуалният потенциал и политическият език са плод на много усвоени знания и опит в областта на политическите науки, комуникацията, дипломацията и международните отношения. Надявам се, че знае – политиката не е място за хора, които не умеят да владеят емоциите си, те не свикват със стереотипите и не слугуват на предразсъдъци. Правят разлика между това да имаш различно мнение и да се противопоставяш на различно мнение.  „Отсъждането” за тях се базира на ценности, а не на емоции и лична неприязън. Те не преминават границата, която може да ги изхвърли на брега на „махленското”, защото ако служенето на обществото за тях е ценност с най-висок приоритет, то и очакванията към тях са също толкова важни и сa c превес над всички останали стойности.

Макрон е решен да реализира нова стратегия за Европейския съюз и той трябва да бъде добре „изслушван”, защото това е един от начините европейските правителства да се ориентират при формирането на национално политическо поведение. Колкото и странно да ви прозвучи, моето усещане е, че френският президент иска да върне същностното съдържание на европейските ценности. Но от него няма да чуете да говори пренебрежително за тях, определяйки ги като “някакви европейски ценности”. Подобно отношение към тях може да има само български държавник! Правя този намек, за да разберете в един щрих колко катастрофален е ценностния разлом между два типа държавници. Толкова голям, че всяко сравнение изглежда невъзможно!

Не знам дали си спомняте, че във въпросната реч Макрон говореше за ЕС като за “нашата Европа”. Аз се впечатлих като източноевропейка, защото открих нотка на ревниво очертаване на старите граници на Съюза. Явно, Макрон изцяло се е мобилизирал около това да върне Франция на старото й място. Шансът е на негова страна, предвид излизането на Великобритания от ЕС. И този млад човек е не само нетърпелив, но и не желае да губи излишно време. В подкрепа на това мое заключение е достатъчно да се концентрираме върху последователността на дипломатическите му ходове – речта пред Европейсия парламент, участието в Сирия, предстоящата среща с Тръмп, а после и с Путин. Той вече е съставил пътна карта на всички предизвикателства по пътя си и усещането е, че е решен да се справи, обвързвайки предложенията си с укрепване на лидерската  роля на Франция.

Процесът на позиционирането на Макрон много се различава от процеса на “свикване” на старото поколение европейски политици, чието начало на политическата кариера е свързанo с 90-те години на XX век и които отказват да бъдат повлияни от новите обстоятелства. Не знам дали те самите го разбират, но продължават да разчитат единствено на  “магьосническите” си умения да обещават и да продължават да не обвързват стратегическото мислене с действителното провеждане на реформи. Макрон започва от върха – от онова, което иска да получи като резултат, т.е. да промени ЕС. Тази цел, изразяваща се в нови правила, той категорично предпоставя, обвързвайки я с преодоляването на проблемните места при сегашното функциониране на Съюза. Критичен е, и не пести истината – ЕС е бавен и неефективен, бюрократичен, не предоставя всички гаранции за сигурност, и приемането на нови страни – членки не е възможно в условията на старите правила.

Какво предлага Макрон? Ако съдим по думите му, той е за суверенна, демократична и обединена Европа. Ще кажете, че и сега е така. Няма да сбъркате, но френският президент има друго на ум. Той е за пълна трансформация на общността. Да започнем оттам, че той защитава либералната демокрация и се обявява срещу национализма и авторитарната власт, т.е. защитава “властта на демокрацията”. Както казах вече, като първо условие за приемането на нови страни-членки в Съюза е неговотото реформиране, а второто –самите кандидати да извървят пътя на собственото си реформиране. Той е за приобщаването на Западните балкани, но за тяхното реално приемане не е дошло времето. Относно европейската сигурност, е за общи сили за намеса, общ военен бюджет, обща доктрина за действия, обща разузнавателна служба, европейска антитерористична прокуратура, общи служби за гражданска защита и защита на европейските граници. Прави предложения и във връзка с управлението на европейските финанси – силно политическо ръководство, общ министър и засилен парламентарен контрол. Той е за собствен европейски бюджет за общи инвестиции и гарантиране на стабилността при икономически кризи. В концепцията му се отделя място на дигиталната революция. Според него, е спешно изработването на пътна карта за цялостно  реформиране на еврозоната.

Няма съмнение, че идеите на Макрон са насочени към засилване на европейския суверинитет. Но дали всички партньори са готови да приемат веднага и безкритично тези предложения? В какви насоки и мащаби ще се развие дебатът, свързан с този процес, защото той поставя доста въпроси, които се отнасят до решения на националните държави-членки? А и какво ще е поведението на Макрон в бъдеще, предвид напористите му действия? Дали няма да се откаже от ролята си на идеяист, който е решил да промени нагласите на останалите европейски лидери, принадлежащи към едно друго поколение? Ще съумее ли да спечели съмишленици и подкрепа в тяхно лице? А къде ще е мястото на европейските граждани в процеса на обсъжданията, защото според Макрон те са тези, които градят авторитета на демокрацията? Ще стигне ли до всички тях смисъла на новата ценностна матрица? Ще открият ли в нея усещането за свобода и за сигурност? Ще получат ли  гаранции за  опазването на националната им идентичност…

Posted in and tagged , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *