УРОЦИ ЗА УЧИТЕЛИ -1

латералноНе е необходимо да крием или да не признаваме, че най-тежкият проблем в българското училище е дисциплината. В тази връзка ще ви припомня казаното от професор Де Боно: ”Слушането и научаването са най-важни за мисленето.” Е, как да стане това, когато в повечето случаи на учителите им се налага да влизат в ролята на укротители. Случва се цялата им стратегия за провеждане на часа “да отиде по дяволите”. А това никак не е добре, защото говори за неосъзнаване от страна на учениците на ролята на учебния час и на взаимоотношението учител-ученик. Това означава също, че те не разбират, че крайната цел на ученето е да развие мисленето за създаване на стойност, което е моето концептуално разбиране за съвременното училище.

Днес преобладаващата част от образователните ситуации в българското училище се свеждат до една – интерпретиране на учебните текстове и оценяване степента на овладяното знание. Алтернатива на тази ситуация може да е само прилагането на целия спектър от възможности, които Системата за латерално мислене ни предлага. Защото истината  е, че българското училищно образование насочва вниманието повече към оценъчното и реактивното мислене, а смисълът днес е в откриването и създаването на стойности, което е същност на  проактивното поведение. В този случай, учениците ще са активна част и вниманието им ще е насочено към откриването на проблем и даването на решения. Още докато са в етапа на своето обучение те имат нужда от инициативност, планиране и действие. А това няма как да бъде изведено от реактивното мислене, което се свежда до единствената цел – учениците да реагират на това, което виждат.

Повечето учители приемат опитите да бъде решен проблема, свързан с училищната дисциплина, като безрезултатни. Много са причините, а най-често цитираната е липсата у преобладаващата част от децата на интерес към знанието и ученето. Съгласна съм – този факт съществува! Но дали това е цялата истина? И друг път съм казвала, че на ученика продължава да се гледа като на пасивен участник в някакъв биотехнологичен трансферен процес, в който от него се изисква да прекарва безмълвно в една автократична среда. Ако трябва обаче да тръгнем от същността на латералното мислене, бих препоръчала при решаването на проблема с училищната дисциплина да се приложи един от принципите, формулирани от професор Едуард де Боно – “блокиране чрез отвореност”. В нашия случай това означава да се откажем от досегашните прийоми за овладяване на дисциплината, за да можем да ги заменим с други – странични, неизползвани до сега и които може да се окажат по-продуктивни в неутрализирането на негативните тенденции.

Спомням си, че по време на семинара, който професор Едуард де Боно организира през 2010 година в София, бе засегната и темата за състоянието на  съвременното училищно образование. Тогава той предложи алтернативното си виждане по темата, обосновавайки необходимостта:

  • Реактивното мислене да бъде заменено от проактивното, пораждащото мислене.
  • Повечето знания да се балансират с повече умения.
  • Променена роля на учителя, който да наблюдава и стимулира учениците, докато те се обучават чрез технологиите.

Каква е концепцията, скрита зад подобна алтернатива? Очевидно е, че става дума за друг начин на организиране на учебния час. Сами по себе трите посочвания са три идеи за реализиране на различна концепция, която ще помогне да бъде решен проблемът с училищната дисциплина. Но всичко не свършва до тук, защото така формулираният проблем и ясната цел – той да бъде преодолян, не е всичко, което трябва да се предприеме. Всяко училище би трябвало да изработи своето “ветрило от идеи”, съобразени с резултатите от анализа на проявленията, констатирани в конкретното училище. Целта е всички, които са пряко свързани с него, да бъдат привлечени към каузата – ученици, учители, родители. И тъй като “движението е посока на разума”, както би казал Де Боно, то проследяването и сканирането на последваща оценка на стойностите е задължително  – какво става с идеите, как те се реализират и  имат ли смисъл, защото и те понякога “умират”. Ако се налага, може да бъдат подложени на преценка, щом не водят към очаквания резултат.

Днешното състояние на училищната дисциплина е тежък проблем и неговото решаване не бива да става без фокус, защото иначе резултатите ще продължават да са случайни и кампанийни. Всъщност става дума за овладяването на един процес, чиито негативни тенденции рефлектират директно в качеството на учебно-възпитателните резутати. Затова в края на тази статия ще ви предложа четири “случайни думи”, с които ще ви призова да развиете своите идеи за бъдещето на вашето училище. Две от тези “случайни думи” ни бяха предложени от професор Де Боно по време на споменатия вече семинар, а те бяха – “пантофка” и “прозорец”. Аз ви предлагам още две – “магия” и “черна кутия”. Оставям на вас да решите какъв път ще използвате, за да стигнете до определен модел на странично мислене – свързан с асоциация, функция или със самото понятие. Фокусирайте се върху концепция, свързана с всяка от тези “случайни думи”, без да ги противопоставяте. Давам ви възможност да провокирате не само вашата кративност, но и тази на другите около вас. Успех!

Posted in and tagged , , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *