УРОЦИ ЗА УЧИТЕЛИ – 2

латералнотоЛатерален идва от лат. lateralis no latis, означава: страничен, краен, отдалечен от средата. Запомнете това – отдалечен от средата! Според професор Де Боно, “латералното мислене служи, за да се избяга от установените идеи и възприятия, с цел да се открият нови, за да избягаме от съществуващите идеи и възприятия и да открием по-добри… Целта на латералното мислене е способността за промяна на идеите и възприятиятаВ основата му е насочването на вниманието чрез използването на формални мисловни инструменти, методи, техники, структури, мисловни ситуации и др, въведени от професор Едуард де Боно – създател на Системата за латерално мислене. Всъщност латералното мислене формира мисловно поведение, което е проактивно и този световноизвестен учен го обосновава върху разбирането за мозъка като самоорганизираща се система: ”Целта на мозъка е да позволи опитът да се самоорганизира в модел.” А овладяването на знания и умения за латерално мислене прави възможни т.нстранични моделикоито са проява на пораждащо мислене, т.е. мислене с идеи. Така всеки индивид, получавайки знания и овладявайки умения, се научава да използва ресурса на елементите на латералното мислене чрез тяхната практическа употреба.

Известно е, че още в началото на своето развитие, в мозъка на всеки човек възникват модели”, които са в зависимост от практическия опит, образованието и личната му любознателност. Винаги, когато съм преподавала темата за природата на мисленете, съм давала на децата примера, свързан със събуждането ни сутринФакт е, че ние никога не се питаме какво първо да обуем или да облечем – чорапите или обувките са първиризата или бельото… Това е най-елементарният пример, който доказва, че едновременно с възприятията се осъществява и връзка със съответните “модели, съставляващи нашата памет. Без тези модели не е възможно ситуирането на нито един човек в околната среда, защото  според Де Боно, чрез тях постигаме целта на мисленето – светът да бъде подреден в съзнанието ни. Когато говорим обаче за моделите на латералното мислене, те са резултат на друг опит и на други нагласи, провокирани от придобити вече компетентности и умения. Такова умение е латералното мислене, според професор Де Боно. То помага на всеки човек да реагира на всяка промяна във външната среда при решаването на проблеми и при вземането на решения, да дава идеи и да променя собствените нагласи и тези на останалитеувличайки ги в практическа творческа дейност.

Както споменах в началото – латералното мислене се основава на формалните методи, техники, структури, инструменти, мисловни ситуации и др., разработени от Де Боно. Според мен, тяхното усвояване е като азбуката, която всеки трябва да е усвоил, за да може да чете. От къде се започва ли? Първо – от разбирането на автора за природата на ума и мисленето. Второ – Модела на дърводелеца! Той е скелета на Системата за латерално мислене. Трето – самата методика на прилагане и използване на всички елементи,съставляващи ят.е. отделните мисловни инструменти, методите – най-известните, от които са „Шестте мислещи шапки”, Шестте рамки на мислене”, Шестте модела за стойноста после може да се продължи с мисловните нагласи и с мисловните навици, с мисловните структури и ситуации. С предимство можете да изучите темата Провокация и Придвижване”, които са техники, свързани помежду си. Те всъщност ще ви помогнат да разберете онова, което ви казах за латералното мислене с първото изречение на публикацията, а именно – как да се отдалечаваме от центъра и от утъпкания път. Смисълът на това е промяната и влизането в разрез с досегашните модели, като използваме придвижващата стойност на провокацията.

Моделът на дърводелеца позволява да се вникне в Системата за латерално мислене, в която водещи са основните мисловни операции. Тях Де Боно обективира в операциите, които извършва дърводелеца – рязане, сглобяване и оформянe, на които  при мисленето съответстват – анализ, синтез и преценка. Всяка, от току-що цитираните мисловни ситуации, предвижда самостоятелни действия, свързани с проактивното поведение. Анализът означава да се фокусираме върху ситуацията и да открием проблема, насочвайки вниманието си върху всяка част, върху всеки детайл. Сглобяването изисква да потърсим връзки между фактите и да подредим и обобщим идеите. Преценката ще ни позволи да редуцираме изборите си, сравнявайки и преценявайки възможните очаквани резултати.

Моделът на дърводелеца осигурява всички елементи на умението да мислим и е най-достъпният и лесен  начин да се ориентираме в същността на Системата за латерално мислене. Чрез него най-бързо ще разберем защо Де Боно въвежда понятия като мисловни операции, инструменти, структури, нагласи, принципи, навици. За мисловните операции вече стана дума. Като начало изучаването на мисловните инструменти може да започне с първите седем – ОВФ, АВИ, ГТД, СИР, ПМИ, НЗЦ и ВИП. Може да прочетете за тях в мои публикации, макар и предназначени за начинаещи. Същото можете да направите и по отношение на нагласите, структурите, принципите, навиците. Разбира се, основен източник си остават книгите и сайтовете на Едуард де Боно. Мои рецензии  за книгите му, преведени на български език, можете да откриете на страницата “Училище за идеи – Клубове за мислене” в Детски сайт на библиотека Родина. Спеменавам го, защото в тях също става дума за различни методи и техники.

Искам накрая да кажа, че Системата за латерално мислене дава знания и практически умения за мислене, което е нещо различно от философското разбиране на мисленето. Ще използвам в подкрепа един много достъпен пример – да опишем как протича мисловния процес при човека не е същото като да бъдеш обучен да използващ елементите на латералното мислене за практическа употреба. Най-добре обаче това може да бъде разбрано чрез сравнението, което професор Де Боно използва обосновавайки връзката между интелекта и мисленето. Позовавала съм на него и друг път: ”Интелектът и мисленето са като колата и шофьора й. Умението на шофьора определя как ще се използва мощността на колата, т.е. уменията на мислещия определят как е се използва интелекта.” В контекста на току-що казаното, ще напомня също и разбирането му, към което аз напълно се присъединявам, че в условията на все по-заливаща ни информация, е необходимо сега и в бъдеще, да прехвърлим на компютрите някои рутинни задължения на учителя, за да може той да разполага с време за преподаване на умения за мислене.

Усвояването на Системата за латерално мислене е само първата стъпка към истинската действеност” – понятие, въведено от професор Де Боно. Очакването по-нататък е свързано с ефекта от прилагането на отделните елементи и тяхното съзнателно и преднамерено използване. Усвояването не е труден процес, защото цялата Система за латерално мислене е изградена върху принципа на опростяването, и когато това се случи, резултатите са устойчиви и неочаквани.

Posted in and tagged , , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *