НЯМА ЙЕРАРХИЯ, ИМА АНАРХИЯ -2

анархияВ първата част ви обещах да получите и потвърждения за моята теза, че няма йерархия, има анархия. Ще се спра само на два примера – протестът на майките на деца с увреждания и африканската чума в Странджа. И двете са показателни в едно отношение – откриваме проявления на анархизъм, който поражда определени съмнения за инспириране на събитийност и продължаващо обществено напрежение, от което се възползва определена партия или задкулисието. Съществува едно правило в латералното мислене, отнасящо се до недоволството – то може да бъде отхвърлено, неоспоримо или подкрепено. Но до кое от тези решения може да се стигне, без възможността да бъдат намерени “точки на интерес”. Такава възможност е диалогът. Няма нищо по-глупаво от две страни, които са спорещи, защото не са разбрали какво иска да каже всяка от тях. Какво би означавала подкрепата на държавата, по принцип, когато има обществено недоволство? Означава, че тя е получила достатъчно доказателства, за да подкрепи противоположната гледна точка, но и да събрази нейното удовлетворяване с възможностите, които ръстът на икономиката и приходите го позволяват.

В първия случай – протестът на майките с увреждания, имаме реално съществуващ социален проблем, но от неговото решаване, като че ли нямат интерес т.н. лица на протеста. Моите основания се градят на впечатлението от тяхното поведение, което отдавна вече не предизвиква обществено съчувствие. Голямата им грешка, пораждаща и съмнения за неискреност в техните действия е подход, отхвърлен и в съдебната практика, т.е. те “създават казус”, отстоявайки единствено собствения си случай и отказват да се включват в изясняването на казуса на другата страна. А другата страна е правителството, което ръководено от принципа на справедливост е длъжно да търси и предлага симетрично решаване проблемите на всички хора с увреждания. В тази връзка, не е е случайно, че в системата за латерално мислене е водeщ Метода на шестте шапки, т.е. паралелното мислене. Какво трябва да направите, ако вашата гледна точка не съвпада с тази на отсрещната страна? Отговорът е, да седнете един срещу друг, докато не стигнете до съгласие. Защото има голяма разлика между действителното изследване на проблема и “създаването на казус” с политически измерения по поръчка. Защото усещането за действията на тази група жени е точно такова. Говоренето им предизвиква не само съмнения, но вече – недоумение и неприязън. Ако те са решили да защитят своите деца, осигурявайки им правото на нормален живот, това може да стане само с дебат в работните групи. Там може да се изяснят различните гледни точки и да се намерят консенсусни решения.

Вторият случай е този с африканската чума в Странджа. Какво се случи там? Констатиран е случай на африканска чума след сигнал на стопанина на едно стадо. Последващите реакции трябва да са на държавата, т.е. бързи, неизбежни и задължителни действия, предвидени при възникването на такива опасни огнища, вкл. и мерки по ограничаване на разпространението. Веднага на терен се появиха представители на БСП – лидерката и двама депутати. Подобно поведение не може да бъде изтълкувано по друг начин, освен по един – провокативно, но и да подготви и породи съмнения около основателността в действията на властта. Беше даден ход на дезинформиране на местното население, спекулиране с фактите и заиграване с чувствата. В този хор запяха не само БСП, но и омбудсманът, президентът, медиите…Вместо да се включат в разясняване на опасността от разпространението на заразата и пораженията върху целия икономически сектор, съзнателно и умишлено акцентите бяха – има или няма чума, адекватно или незаконно действа властта. Отклоняваше се вниманието от сериозността на заплахата и акцента върху най-важната мярка – очертаване зоната на опасността и ограничаване достъпа на външни хора. В същото време станахме свидетели на предпазливите действия на държавата, докато всички виждахме кои са нарушителите. Това бяха и псевдоживотновъдите от живата верига край двора на баба Дора, както и онези, които се надпреварваха да демонстрират актьорско майсторство по овладяно умение за галене на болните или застрашени от заразяване козички. В същото време ставаше въпрос за извънредна и сериозна заплаха за националната ни сигурност. Несъстоятелни бяха и са, аргументите за неприлагане на информационна кампания, която трябвало да предхожда мерките. При такива случаи се действа незабавно и с оглед да се предотврати изнасянето и криенето на животни, извън огнището. Това пораждаше риска от разпространение на болестта и в други райони. По този повод, истински смях предизвика у мен изказването на представител на българската “Галъп”, по време на референдума от този вторник по БНТ – трябвало да бъдат изпратени психолози на място, защото случващото се било нещо като по време на колективизацията от 50-те години! Изгледайте записа и се посмейте от сърце!

Епидемията около африканската чума роди много фалшиви новини. Те бяха широко коментирани в медиите. Най-шокиращите бяха – няма чума, това е планирано от държавата, за да се лиши населението от поминък и да се обезлюди района, защото там ще бъдат заселени мигранти, същите вече тайно са вкарвани в страната със самолети, и т.н. Когато чувах това от местни хора, интервюирани в излъчваните репортажи, много исках да разбера кой и как им налива това в главите? Колко трябва да си живял в изолация и да не си имал достъп до автентична информация, че да се оставиш в ръцете на подобни фалшиви новини? Колко трябва да си доверчив, че да оставиш лековерието да те отведе в лапите на неискрената прегръдка на една партия? Навярно знаете, че в този район БСП продължава да е водеща по време на избори. E, след случая с чумата в Странджа, ще трябва да ви се е изяснило защо това е така и защо там тази партия разчита на тактиката за всяване на страхове. Но това не е единствения инструмент за заблуда. БСП разчита и на спекулативното боравене с правата и свободите на гражданите. Тя стигна до там, че на една от последните пресконференции обяви прилагането на законосъобразните действия по време на епидемията като посегателство върху частната собственост и свободите на гражданите. Затова вече партията им била подготвила съответните искове до национални и международни институции!?

Искам да завърша с извода на антрополога Харалан Александров:“Няма йерархия, има анархия”, произнесени по време на едно негово телевизионно участие по БНТ. Използвах го като заглавие на публикацията. Вчера пък чухме министър Бисер Петков да казва пред депутатите от парламента, че сме свидетели на ескалиране на ултимативност на исканията на хората с увреждания, граничещи с анархизъм. И двамата са прави. Днес не е трудно да се убедим в новите проявления на анархизма, свързани с инспириране на поведенчески нагласи за незачитане на йерархията в условията на демокрация. Затова истината не е във внушенията, че хората масово не се доверяват на институциите, а в това, че те биват подстрекавани да не зачитат институциите и да не им се доверяват. Става дума за още една вариация на хибридния подход, използван и от българските политици в опозиция.

Posted in and tagged , , , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *