…НАКЪДЕ?

Такъв въпрос не съществува. Медийното му търкаляне е продукт на онези, които спекулирайки, имат задачата да атакуват правителството и лично премиера Бойко Борисов. Те от девет кладенеца вода ще донесат, само и само да изкривят фактите в удобно за тях политическо говорене. Но аз го намирам за умишлено и напразно това ровене в тема, като накъде била тръгнала външната политика на България? Безсмислено, защото нашият избор е направен – страната ни е член на Европейския съюз и НАТО. Отдавна съотношението еврооптимизъм и евроскептицизъм не е актуално дотолкова, че всички социологичеси данни потвърждават eврооптимизма като водещ. Ако съществува някакво малцинство, принадлежащо към второто, то това e по-скоро несъществена част, манипулирана от политикани, загрижени eдинствено за себе, за това как да се задържат в политиката, мятайки се на “руската метла”,  за да се отблагодарят на своите спонсори. Ако ли пък става дума за външни опити и хибридни усилия за отклоняване на България от сегашния й избор да е член на ЕС и на НАТО, има институции, които трябва да си свършат работата и изследвайки средата на сигурност, не толкова свенливо да реагират и предотвратяват външни домогвания.

Българското европредседателство ни даде възможност да променим  представата за нашия образ на държава, която обичайно е само изпълнителна и лоялна към своите съюзници. Новата й роля  се дължи на сегашното правителство и на личните усилия на министър-председателя. Истината е, че като член на НАТО и на ЕС, България винаги трябва да има два фокуса във външната си политика, така както го правят големите европейски държави. Трикът, бих казала, е в умението да сме лоялни към съюзниците си, но и да прокарваме българския национален интерес. Ако се концентрираме едновременно и върху първото, и върху второто, това ще произведе нов външнополитически опит, както и алтернативни решения. На точно такава тенденция ставаме свидетели днес. Прагматизмът в отношението ни към Русия не може да ни отклони от евроатлантическия ни избор.  Време е  България да действа така, както действат и останалите страни-членки. Време е да се освободим и от илюзията за “братушките”, която през годините се изразяваше в  неравностойните отношения между двете държави. Истината е, че ако си български гражданин и не ти се е налагало по онова време да водиш  битки със съветската система, би останал и днес в плен на тази илюзия.

Винаги съществуват доводи против дадена гледна точка, както и по отношение на току-що изложената  от мен. Ще кажете, че тя не е нова, изричана е и от други и не звучи различно. Но дали е така? По-скоро, имам предвид други стойности на това мое разбиране. Ще бъде изключително сложно да си представим, че извън НАТО и извън ЕС, България може да постигне сама в този момент онова, което постига днес. Нашето бъдеще е свързано с това членство и само то може да генерира идеи за просперитет и национално развитие. Предимствата са във факта, че членството ни в тези два съюза е алтернатива на недобросъседството и на конфликтите, на неравностойността и изоставането, на несигурността в рамките на Европа. Те позволяват колективното изследване на всяка една тема, засягаща европейските граждани. Подобен подход замества агресията на спора, но също успява с отработени механизми във взаимоотношенията, да регулира  опитите за налагане егото, на която и да е страна-членка. A и всяка една от тях има възможност да изрази своята позиция и да я защитава.

Опитите на леви и “десни” у нас, които искат да извадят дивиденти за политическото си говорене, спекулирайки, че “правителството тласка България на Изток”, са толкова прозрачни, че са стръв само за наивници. Например, опорната точка на левите е, че видите ли – “става на нашето”,  или че “няма нищо ново”, защото това било “големия шлем” на Първанов, който “сега  бил малък и това било отстъпление”, имайки предвид енергийните проекти. Те много искат да ни внушат, че случващото се било резултат на “тяхното” настояване, и най-вече заради това, „че за пръв път имаме президент, който разбира от геополитика и си мери приказките.” Последното ще де е някакво шега! Но нейсе! До тук става дума все за тези, които като не дават никакъв повод да ги признаем за важен политически фактор, решават сами да се определят за такъв. Като цяло, в подобна позиция те виждат ресурс за легитимиране на своето разбиране за българо-руските отношения, които по нищо да не се различават от някогашните българо-съветски.

Опорната точка пък на т.н., сами наричащи себе си “десни”, е тази на двойния аршин. Да кажем, как те тълкуват сходни външнополитически действия на Германия и Франция, от една страна, и на България – от друга. Какво друго е, освен двоен аршин, ако твърдиш, че сближаването на Германия и Франция с Русия, а и на другите страни-членки, в никакъв случай не променя техните и на ЕС геополитически интереси, а когато България го прави, това било нелоялност и промяна на нашата геополитическа посока. И докато същите тези хорица се опитват да ни обяснят, как  с посещенията на Меркел и на Макрон в Москва се целяло те да се разберат с Русия за запазването на иранската ядрена сделка, то в същото време Германия е в най-активни икономически отношения с Кремъл и доизпипва детайлите около “Северен поток-2” (въпреки двуякото отношение към него). A Макрон? Писаха, че след срещата с Путин се завърнал във Франция с двайсетина договора за икономическо сътрудничество.

И ако санкциите се разпрострират само по отношение на отделни руски олигарси и политически лица, защо когато става въпрос за вземане на решения от българския национален интерес, касаещи междудържавните отношения България – Русия, за наши и чужди политически саморасляци тези санкции изведнъж се превръщат в повод за спекулативни коментари, касаещи геополитическата ориентация на страната ни. А и различния  начин,  по който тези санкции се възприемат от отделните държави-членки, не превръща ли в ключов въпроса за ефекта от тяхната приложимост? И ако една мярка по дефиниция е невъзможно да се реализира в пълнота, то тя едва ли е  ефективна. Затова може би,  много европейски граждани се питат, а дали санкциите не са само формален начин EС и НАТО да засвидетелстват  лоялност към Украйна по въпроса за Крим и Донбас? Искрени ли сме в нагласите си да съдействаме за решаването на проблемите, свързани с нарушаването на международното право по отношение на Украйна, след като анексирането на Крим и напрежението в Източна Украйна продължава да е пряко предизвикателство за международната сигурност и е със сериозни последици за международния правен ред, който защитава единството и суверенитета на всички държави.

Бойко Борисов и неговите три правителства получиха тежката задача да решават всички проблеми, наследени от предишните управления с участието на социалистите. Достатъчно е само споменаването на  наследството “Белене” и “Южен поток“, грешно конструирани и в противоречие с европейските разпоредби. Няма съмнение, че след изчистването на всички проблеми, след приключването на всички плащания и съдебни дела, дошло е време за прагматизъм в отношенията между България и Русия. Те трябва да продължат да се развиват на принципна  основа и при спазване на българското и на европейското законодателство. Водещ да е националния интерес и пазарните принципи, а не “братските” чувства и не илюзията за историческа “взаимна” вярност. Взаимност никога не е имало. По-скоро можем да говорим за еднопосочно експлоатиране на историческите корени и посегателства върху истината за заслугите, връзките и посоките на влияние. Подобно отношение винаги е имало за цел да източва нашето самочувствие и да елиминира българския национален интерес, чиито проявления да се свеждат единствено до вечна благодарност към освободителката Русия.

България е от другата страна на Русия. Всичко, което постигна през годините на членство в НАТО и в ЕС, я позиционира като все по-интегриран субект с принос в европейските политики. Това ни дава достатъчно основания да градим равноправни отношения и да преговаряме от позицията на европейска държава, която стои твърдо върху европейските ценности и защитава  евроатлантическите геополитически интереси. Това като процес, реализиран от правителствата на ГЕРБ, трябва да продължи и в бъдеще. Още повече, че имаме подкрепата на Европейската комисия. Големият въпрос е, кога окончателно народът ни ще преосмисли отношението си към Русия, така че връзките между двете държави да функционират върху основата на взаимната изгода и зачитане на българския  интерес, а не върху “братските” чувства. И това трябва да е процес, заради националната сигурност, мира на Балканите, добросъседските отношения и общото европейско бъдеще.

Posted in and tagged , , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *