ФРАНЦИЯ НА МАКРОН

МакронКогато Макрон спечели изборите, усещането бе, че французите за миг си отдъхнаха. Заредени с много надежди, те повярваха, че той е търсената от тях алтернатива. Затова и очакваха от новия президент да се ориентира бързо, след като го чуха да казва, че “трябва да погледнем ситуацията в очите, да слушаме хората”. Но като всеки “новичък” и като част от модата – задкулисието да изтиква в политиката поставени хора без политически опит, той много скоро показа дефицит на сетива за назряващите обществени настроения. Ако ме питате, обяснението е в мерака му Франция да измести Германия в нейната водеща роля на фактор в Европейския съюз и затова се втурна да търси съмишленици, първо – сред силните, а после – и в Централна и Източна Европа. През това време той пропусна или омаловажи мобилизацията, която произхождаше от разпространението из социалните мрежи на призиви гражданите да протестират. Знаем, че за всяко управление съществуват рискове, ако подценява ролята на социалните мрежи в провокирането и във формирането на обществени настроения с антиправителствени протести. Трябва да си много самоуверен, щом не се интересуваш какво се случва там. Още повече, че подстрекателите (“лидерите”) са невидими, причините не винаги са обективни, а протестите никак не изглеждат спонтанни.

Няма съмнение, че социалните мрежи са развъдник на всякакви политически вируси. Какво имам предвид? Вече е ясно, че те се използват от задкулисни играчи за манипулации от най-различен характер. А хора, податливи на внушения и на спекулации, винаги може да се намерят. Тръгва се от групи, които с една подстрекавана агресивност може да породят протестно движение, което на пръв поглед изглежда неструктурирано и без лидери – поне не са видими или предпочитат да са в сянка. Движението на “Жълтите жилетки” е точно такова. Отначало то се фокусира върху по-високите цени на горивата. После се прехвърли към покупателната способност на живеещите в селските и крайградсските райони на Франция. Поиска оставката на Макрон. Напоследък насочи гнева си и към медиите, скандирайки: “Журналисти – колаборационисти!”

Но какви са техните искания? Някои казват че са изцяло леви, а други – нито леви, нито десни. Ако ме питате, това са някакви хаотични популистки претенции (точно така), които са странни от гледна точка на обвързаностите между икономиката и възможностите за преразпределение, отхвърляне на йерархията и поставяне на ултиматуми. Ако трябва да съм конкретна: “свикване на всенародно събрание за данъчна реформа, незабавно повишаване с 40% на минималната заплата, пенсия и жизнения минимум, незабавно създаване на нови работни места в здравеопазването, образованието, обществения транспорт, правораздаването и т.н., незабавно пристъпване към строителство на 5 млн достъпни жилища и паралелно намаляване на наемите, ипотеките и създаване на работни места в сферата на строителството, наказания за общини и областни администрации, които оставят бездомните под открито небе, намаляване броя на банките и разбиване на банковия монопол, както и забрана да се “спасяват” неликвидните банки с пари на данъкоплатците.” По-нататък – “да бъде анулиран вътрешния дълг, защото бил фикция, пренаписване на френската конституция в интерес на народното пълновластие, забрана на лица с присъди да заемат изборни длъжности, излизане от ЕС и от Лисабонския договор и връщане на политическия, финансовия и икономически суверинитет, прекратяване практиката – големите компании да бягат от плащането на данъци, незабавно преустановяване на приватизацията и връщане на държавата на вече приватизирани летища, ж.п. линии, магистрали и т.н., премахване на радарите и стоп-камерите от пътищата”. Не са забравени и образователната система, сферата на правораздаването, медиите – “изключване на идеологиято от образованието и преразглеждане на деструктивни и дискредитирани методики на обучение, опростяване на съдебната система и безплатно правосъдие, разбиване на медийния монопол, а медиите да станат общодостъпни и да се забрани редакторската пропаганда.” Има и още…

Ако сте ги прочели внимателно, те са преобладаващо социалистически по своята същност. Затова не приемам, че тези протести са спонтанни и непартийни. Ще стигна и по-далеч – трябва да си политически инвалид, че да не прозреш кое е задкулисието, което организира това протестно движение. То е хаотично дотолкова, че исканията му са хаотични и несъобразени с проверените във времето закони на пазарната икономика, в която няма място за хаос, а отделните системи са свързани в един общ процес. Първото, което се сещам, след като прочетох исканията им е, че зад тези Уж граждански инициативи – определяни като спонтанни, действително се крие един добре подготвен и режисиран социален експеримент за атакуване на Европейския съюз отвътре. Целта е неговата дестабилизация чрез подкопаване основите на демокрацията в отделните страни-членки. Да си мислим, че проблеми в тях не съществуват, ще е голяма грешка. Истината обаче е, че те трябва да бъдат решавани, защото всяко национално правителство е призвано да служи на интересите на гражданите, а и защото ЕС също трябва да се реформира. А тези Уж неорганизирани и спонтанни протести са само сигнал за неотложни промени в начина на управление и на реализиране на политики от страна на евросъюза и на националните правителства.

Дали исканията на “Жълтите жилетки” са “и леви, и десни”, оставам на вас да решите. Сигурна съм, че ще се присъедините към моето мнение – определено са леви, защото по всичко личи, че са свързани със социалното неравенство. То пък, както е известно, едва ли някога би могло да бъде преодоляно напълно. А и аз винаги съм смятала, че водещи в тази битка са личните усилия на субективният фактор, а после – и обществените условия. Важни в разглеждания случай са добре формулираните искания и яснотата при обективирането им във възможности и решения. Ако протестиращите принадлежаха към т.н. средна класа, както спекулативно искат да ни внушат наши и чужди анализатори, това трябва да са хора, които са добре запознати с функционирането на обществото, икономиката и мястото на конституцията и на законите в тях. Те би трябвало да знаят, че вършейки погроми над обществена и частна собственост, бюджетът и икономиката ще претърпят загуби по обезщетяване и възстановяване. Стана известно, че застрахователните суми, които към този момент трябва да получат собствениците на коли, ресторанти, магазини, пострадали при протестите, както и за погромите на Шан-з-Елизе в Париж и в други френски градове, вече надхвърлят повече от двеста милиона евро. Опитът да се представят тези погромаджии като едни просветени французи, каквито би трябвало да са представителите на средната класа, не се препокрива с начина им на протестиране. Ние виждаме едни радикално настроени протестиращи, надъхани да рушат.

Очевидно е, че Франция при Макрон има много вътрешни проблеми. Сигурна съм, че и там взаимоотношенията между управляващи и граждани дават достатъчно основания за недоволство. Несправедливото разпределение на богатство и доходи е, и ще продължи да е проблем, който ще рефлектира в обществените настроения. Но решението на противоречията едва ли е в хаоса и в “изчегъртването” на държавата като политически организирана общност, която чрез система от държавни органи осъществява управлението на обществото и обществените отношения. В тази връзка, странно звучат редица искания – за ненамеса в образованието, здравеопазването и т.н. Ако трябва да правим идейни препратки – те са леви и на крайната националистическа десница, но тези партии се крият и не демонстрират публично връзките си с протестиращите. Може би, защото споменатите икономически и политически искания са симптоматични за разрушителна енергия, чиято същност е хаоса, а това едва ли се харесва на повечето французи. А и не мисля, че техния революционен дух може да бъде събуден точно по начина, по който протестират “Жълтите жилетки”. Моето, а не само моето подозрение е, че антиевропейско задкулисие е спуснало пипалата си и се опитва да хване най-податливите на спекулации и манипулиране. Сега – във Франция, а после, ако може – и в други европейски страни…

Ако си спомняте добре, още по време на предизборната кампания, Макрон демонстрира амбиция да е фактор в Европейския съюз: ”Аз съм проевропеец, през цялото време на предизборната кампания защитавам европейската идея и европейските политики, защото вярвам, че това е изключително важно за французите и за мястото на страната ни в глобалния свят”. Да му припомним, че каза още: “Но в същото време трябва да погледнем ситуацията в очите, да слушаме хората и да отчетем, че те са много ядосани днес, нетърпеливи са …”. Като че ли Макрон забрави за тези си думи или в един момент ги подмени с желанието бързо да бъде припознат най-вече като европейски лидер. В същото време няКой му организира “Жълтите жилетки”, сякаш да го отклони от тази негова амбициозна мечта. Но уви! В своето новогодишно обръщение към нацията той остана верен на общото европейско бъдеще, но не пропусна да напомни, че “не може да работим по-малко, да печелим повече, да намаляваме данъците и да увеличаваме разходите”. Решително се обяви за реформи и призова французите към търпение и разбиране. Засягайки темата за протестите на “Жълтите жилетки”, той ги определи като урокът от 2018 година. И без да се двоуми добави, че се надява нацията да запази своята вяра и надежда за общото бъдеще и за европейските мечти. Така се прави!

2019-та година е годината на Глигана, а съгласно източния хороскоп, той е миролюбив и се стреми да потушава конфликти. Затова и очакванията са да нормализира и отношенията между гражданите и държавата. Дано неговата миролюбивост и коректност да повлияят и на французите, и те да успеят да преодолеят сегашната ситуация. Знае ли се, все от някоя трънка може да изскочи заек…

Posted in and tagged , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *