СЕМЕЙСТВОТО И УСВОЯВАНЕТО НА РОДНИЯ ЕЗИК

семействоОвладяването на езика и неговата конкретна употреба (речта) е дълготраен процес, който протича едновременно с познавателните процеси и общото психическо развитие на детето. Отначало то усвоява родния език, учи се да говори, правейки го несъзнателно. С времето започва да възприема и да разбира речта, т.е. да осъзнава смисловото съдържание, което се предава чрез нея. В този процес много е важна ролята на родителите. Тя не бива да е пасивна, а активна, приобщаваща и партньорска.

Първите думи на детето са обикновено свързани с лицата, които се грижат за него  – родителите, баба, дядо, каките и батковците. Постепенно в речника му навлизат всички думи, които назовават предмети от обкръжаващия го свят. И досега пазя една тетрадка, в която съм записвала първите думи на сина ми. Съхранила съм и първите му опити за “стихоплетство” – за котето, за кучето….Използвам го като повод за да споделя, че езикът е средство за общуване, но и за изразяване на мисли, чувства, преживявания. В ранния период детето усеща, че думите имат различен цвят, мирис и вкус. Нещо, което сближава поетите с децата.

Имам едно любимо упражнение, което прилагах в първи клас. Когато децата усвоят умението за четене, им възлагах със средствата на подборното четене да откриват и оцветяват “горчиви” и “сладки” думи, “приятни” и “неприятни” думи. Позовавайки се на тези и други критерии, можем да се доверим на езиковия усет на децата и на умението им да откриват живот в думите. В случая много помага поезията. Кратките стихчета, които децата научават във възрастта до седем години им помага да развият чувствителност към езика. Възприемането на поетичната реч се отразява и върху емоционалния свят на детето.

Не бива да подценяваме ролята на четенето за овладяване на езика и неговата употреба. Използвайте свободното време, за да четете на детето си, докато не е овладяло това умение, а после не пропускайте възможност да стимулирате самостоятелното четене. В тази възраст може да използвате необикновената му впечатлителност за да организирате различни ролеви игри. Влизането в “роля” и имитирането на нечие поведение развива подражателните умения и уменията за изразителна устна реч. Така детето има възможност “да премине” зад “паравана” на думите и да открие енергията, скрита в тях. Винаги съм си мислела, че добре би било в българското училище да има часове по красноречие. Те ще допринесат за развитието на комуникативните умения, но ще възпитат у детето и вкус към езика.

Всяко дете, някъде дълбоко в себе си усеща, че езикът има различни нюанси. Улавя ги и в ежедневното общуване, и в художествените текстове, които му четем изразително. Влиянието на думите е неоспоримо. Замисляли ли сте се защо детето се сърди, плаче, мръщи се или се смее? А коя е причината? Всъщност думите са обвивката на нашите чувства, намерения, преживявания. Те изразяват нашето отношение към другите хора, към фактите и обектите от заобикалящия ни свят. Моят съвет е да не подценявате начина, по който общувате с вашето дете. Обръщайте внимание на  лексиката, която използвате и на начина, по който се изразявате.

Сигурно си спомняте приказката “Лошата дума” и поуката, свързана с нея – всяка рана заздравява, но лоша дума не се забравя. В тази връзка, не е без значение отношението на самото дете към думите. Известно е, че то не влага оценъчен елемент, т.е. веднага запомня и започва да употребява всяка чута от него дума. Не пропускайте да се намесите, когато констатирате неправилна или неуместна употреба. Формирайте у вашето дете негативно отношение към т. н. „грозни”, “лоши” думи. Задайте си въпроса откъде може да ги е чуло. Бъдете внимателни и елиминирайте източниците – уж “случайно” изпуснатите от таткото вулгаризми, жаргона на баткото, гледането на неподходящи филми.  Впечатлявало ме е също, че много от децата, отгледани на село, връщайки се в града и започвайки училище, продължават да използват диалектни думи и изрази. Не искам да подценявам социалния опит, който децата придобиват, живеейки при своите баби и дядовци, но трябва да сме коректни и да признаем, че влиянието върху езиковата практика на детето в различни случаи има и обратен ефект. С времето ние трябва да му помогнем да осъзнае личната си позиция по отношение на собствената му реч.

Фактът, че началният си езиков опит детето получава в своето семейство, не допуска да сме немарливи по отношение на езиковия модел, който детето избира да следва в своята езикова практика. И тъй като всяко семейство включва различни поколения, възниква въпроса за езиковия модел, който ще надделее? Кои речеви особености ще следва детето – на родителите, на баба и дядо от село, или ако посещава детска ясла или детска градина – на другите деца? Определящи се оказват и самите ценностни нагласи към езика, към речта и към словото въобще. Ако в семейството това отношение е неосъзнато или пренебрежително, т. е. за нас е без значение какво говорим пред децата и как го казваме, ние не бихме могли да очакваме положителни резултати за самото дете и неговите речеви компетентности.

Знаейки, че овладяването на езика протича успоредно с познавателните процеси,  не подценявайте значението на практическата дейност и игровата насоченост на детската активност в предучилищния етап. Те са своеобразна подготовка на учебно-познавателните умения за обучение в началните класове и допринасят за формирането на детската индивидуалност.

Related Post

Posted in and tagged , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *