ДЕМОКРАЦИЯТА, КОЯТО ОПОЗИЦИЯТА ИСКА ДА УБИЕ – 2

демокрациятаДа започнем от онова, което прави и иска БСП. Тази партия е в дълбока лидерска, идейна и организационна криза. Абсурдно е да очакваме от нея адекватно политическо поведение на реална опозиция и на алтернатива. Кресливото изражение на тяхната опозиционност я лишава от постигането на конкретни резултати. Защото те могат да бъдат свързани само с активна работа в парламента. Но какво се случва? Лишаването на партията от експертност за сметка на приближени хора, които да осигуряват комфорта на лидерката, е на път да я вкара в категорията на маргинална политическа сила, независимо от масовостта й. Едва ли за непълноценната дейност и за липсата на действителни резултати от поведението в парламента, излизането от него и “отиването при хората” в работното му време, може по някакъв начин да бъде решение за безизходното положение, в което се е озовала БСП. Разминаването между бедния електорат и интересите на онези, които го представляват и са призвани да реализират левите им убеждения и очаквания, e катастрофално. За съжаление, това не е в интерес и на управляващите, н на демократичния процес като цяло. България има нужда от силна опозиция, която с инструментите на демокрацията да работи резултатно за обществено-икономическото развитие на страната, а не да спекулира и да не отчита реалистично положението в момента.

Увлечението на БСП по белетристичното пресъздаване на една действителност в държавата, което не отговоря на истината, доизгражда образа на безпомощна опозиция. Тя е и идейна, и поведенческа. Потвърждава я и практиката й да използва като подход организирането на партийни ядки за изразяване УЖ на спонтанно гражданско недоволство. Напоследък беше станала популярна с измислените скандали. Сега гледаме с подозрение и на системните й опити да нагнетява напрежение, спекулирайки ежедневно с повтаряните от нейните представители опорни точки, които да пресъздадат сюжета за “сгромолясала” се държавност. Но най-коварното в действията й е присламчването към всяко искрено гражданско недоволство, окепазявайки го набързо и безотговорно, така че да го подчини на политическите си цели.

Нейната, бих я нарекла политическа десегрегация от ПЕС, я определя вече и като антиевропейска партия. Сравнете – колкото и да не симпатизирате на Сергей Станишев, неговото равнище на европейско говорене c това на сегашната лидерка и на тези, които са част от нейната кохорта. И всичко не се изчерпва само с говоренето, но тук става въпрос и за изключително непрофесионално политическо поведение. Да не задълбавам в публичните изявления на т.н. вътрешна опозиция, относно нарушения във вътрешнопартийния ред, зачитането на йерархията в партийната структура и на принципа на вземането на решения. Да не говорим за цялата мътилка около това дали е лява и дали залитането й към аплодиране на крайно консервативното не я отдалечава от традиционния й електорат. Както казах в началото, БСП е в криза, която се очертава да се превърне в перманентна. Проявленията й са не просто видими, а дълбоко се отразяват и на усещанията на електората й, предвид придобилите публичност открити писма на нейни активисти, в които става дума за лошото организационно състояние на партията и оттеглянето от нейните местни органи.

БСП просто иска да влезе във властта с ултиматуми за оставки, целейки се в свалянето на правителството. Само ще припомня, че при демокрацията на власт идват тези,които са спечелили изборите. Управляващите, които и да са те, винаги представляват мнозинството граждани, а конституцията урежда това им право да съставят правителство. БСП е в опозиция и тя трябва да влезе в тази си роля. Избирателите й навярно искат същото от нея. Идеята да свали правителството, режисирайки напрежение, работи срещу нея, защото тя не е готова за управление. “Визията” не предлага национален хоризонт, колкото и да искат да ни го внушат. България е избрала вече своя модел на развитие – демокрацията. За изграждането и усъвършенстването й няма какво друго да се измисли, защото други са правили това, което ние сега правим. Необходимо е само да се придържаме към техния опит и продължим да усъвършенстваме демокрацията в България.

В контекста на току-що казаното, и имайки предвид говоренето на ДПС за друг модел, ми звучи също толкова спекулативно. Тяхната идея за програмно правителство е много стара, и тази партия я вади от дрешника винаги, когато не вижда за себе си скорошно присъствие във властта. Нали още пазите спомена от програмни и експертни правителства, като това на Беров? Те могат да бъдат свързани само с грабежи и липсата на политическа безотговорност. В случая, невлизането в детайлите на историческата ретроспекция само ще ми помогне да не се отклоня от темата. Затова и няма да го направя. Истината е, че едно програмно или експертно правителство може само да тласне страната към хаос и отклоняване от ускорителното развитие в момента. Затова някак парадоксално ми звучи идеята на ДПС за програмно правителство и обединяване на политическите сили около програма за ускорително развитие. Предвид моята позиция за подобно управление, сами преценете доколко съвместима е такава форма на управление с очаквания за успешно реализиране на обща политическа програма за ускорено развитие.

БСП и ДПС имат опит в създаването на изкуствена ситуация на напрежение. Те са като близнаци, чиято единствено цел е да пренебрегнат и да прегазят демократичния процес, предопределен от парламентарния вот. Дали с изкуствено нагнетяване на напрежение, с ултимативен тон или със заплаха за последващи непрогнозируеми действия, това може да е израз не само на политическа изнервеност. Темповете на социално-икономическо развитие и тенденцията те да се ускоряват във възходяща градация в годините до края на мандата на тези управляващи, е заплаха за опозицията. Това би отдалечило още повече БСП и ДПС от възможността да се върнат един ден във властта. Колкото и да не им харесва, повечето от българските граждани вече оценяват едно управление по свършената работа, а не по обещанията. Доказва го и факта, че три пъти ГЕРБ печели парламентарни избори, след като преди това партията е била управляваща.

ДПС има претенциите да е европейска партия, а прибягва до ултиматуми и се опитва да влезе във властта, търсейки врата към нея като елиминира управляващите с недемократични средства. За легитимирането й като такава не е достатъчно само еквилибрирането с европрейските ценности и непрекъснатото напомняне за привързаност към тях. Не е европейско да превръщаш политиката в лична, както се изрази снощи един от участниците в предаването “Панорама” на БНТ. Акцентуването на изречението в последната декларация на ДПС, че “или вицепремиерът си отива или управляващите си подават оставката, или остава позорът”, може само да илюстрира как политиката наистина може да се превърне в лична и от това се опитват да извлекат политически дивиденти за сваляне на правителството. По-скоро подобен похват може да се отрази единствено на доверието към политиците, което винаги е най-ниско.

Ултимативният тон е крайната степен на политическа безизходност и на инструмент да се предпази собствения електорат от кома. Така те смятат, че могат да го държат в будно състояние и да предотвратят евентуалното му политическо преориентиране. Повод за такава преориентация са успехите на ГЕРБ в проведените напоследък частични избори в отделни населени места. И БСП, и ДПС добре го знаят и го отчитат като факт. Не разбирам само защо българският държавен глава се бърка във всичко това, заемайки ролята на трети политически център. В няколкото статии, които съм посветила на него, се придържам към конституционните му права и задължения. И наистина не разбирам този му мерак да ги упражнява като трета власт, след като не е власт. Не разбирам и как това остава УЖ незабелязано от политическите коментатори и конституционалисти.

Директното заемане от държавния глава на позиция, напълно съвпадаща и подкрепяща партията, която го е издигнала, в един момент може да стане наистина опасна. Да не напомням за внушенията, свързани с говоренето за президентска република, което директно подкопава доверието към парламентаризма. Подобно е и отношението ми към подмятанията за президентска партия. Това цели само да напомпва неговия рейтинг, чийто източник продължава да е неизвестен. България е парламентарна република с демократично устройство. За етапа на нейното развитие парламентаризмът е най-подходящата форма на управление, предвид променливата привързаност на българина към една или друга идеология. Това внася известна нормалност в съществуващите обществени отношения, базирани на правото на българските граждани да бъдат представлявани в различните власти, като избират или бъдат избирани. Колкото до появата на президентска партия “под прикритие”, няма да е трудно да се разбере, ако се случи, но от сега ви гарантирам, че това ще му “изяде хляба”.

За финал ще кажа, че България се нуждае от дълготрайно лечение. И с това трябва да се съобразяват и управляващи, и опозиция. Днешното ускорено развитие не може да е заложник на МАЙКИ-ТЕ, които отдавна преминаха границата на гражданските си искания и се превърнаха в оръдие на партийни политически цели. Реформите, които сегашното правителство провежда във всички системи, не са работа само за една година. За излекуването на раните по снагата на държавата обаче, са нужни усилията на управляващите, на опозицията, но и на гражданите. Цинизмът в политиката продължи много дълго – един тридесетгодишен преход, през който израстна цяло поколение. Време е да погледнем на демокрацията не само като на право, но и като на закон и задължение. Не може да си УЖ опозиция, а да свеждаш всичко по байганьовски до “Долу!”. Не може да си УЖ депутат, а да наричаш тези, които ти плащат заплатата “дебили”. Не може да си УЖ вицепремиер, а да се оставиш на емоционалното си състояние, така че да останеш неразбран от тези, които очакват да им дадеш решение на проблемите. Не може да си УЖ президент, а да наричаш страната си “блато”. Не може да искаш оставката на някой за “УЖ”, а ти все още не си се извинил за участието си в грабежа на държавата, нито пък партията ти – за престъпленията през времето на тоталитарния режим.

Демокрацията има и друга интерпретация – бъди честен, когато си и на власт, и когато си извън нея. И като гражданин бъди честен към нея. Обратното я убива..

Posted in and tagged , , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *