Румен Радев

ЕДНО УСПЕШНО ЕВРОПРЕДСЕДАТЕЛСТВО

Европейският съюз е стройна организационна структура, в която всичко е разписано до такава точност, че в нея всяка система да работи без проблем в реализирането на отделните политики. Отварянето и затварянето на досиета не е прищевка, а механизъм за стартиране, регулиране и отчитане на изпълнението. И в това е скрит експертния труд на много чиновници, които не се възприемат по обичайния начин. Тяхната експертност задължително се превръща в съществен инструмент за вземане на решения в един широк диапазон, засягащ живота на европейските граждани.

България пое председателството с ясната  мисъл да не допусне изпълнението на дневния ред на Съвета да изостане от нормалните темпове, които са установени като практика към този момент. Българските чиновници в лицето на българското правителство проявиха изключитена адаптивност, а по мнението на европейските администратори, те са засвидетелствали  експертиза и административна опитност, които заслужават висока оценка. Паралелно с това трябваше да продължи работата по онези досиета, които бяха наследени от предходното европредседателство. В същото време, по отношение на българските приоритети, акцентът изискваше да се наблегне на информационната компонента, на реалните резултати и на бързите реакции – на фона на променящата се действителност и намирането на най-прекия път до вземането на консенсусни решения.

Никое европредседателство, колкото и силно да го желае, за шест месеца не може да реши или да даде старт за решаването на всички проблеми в Европейския съюзЗатова има приоритети. Между другото, проблеми нe съществуват там, където не се работиА българското председателство протече и на фона на един труден исторически период от развитието на общността. Не става дума само за Брекзит и мигрантите, а и за необходимостта съюзът да преустрои редица свои политики. Eдин процес, в който начинът на мислене и почти всяко действие на лидерите не трябва да игнорира нито европейските ценности, които са в основата на моделирането на европейските политики, нито новите предизвикателства, свързани с мигрантите и с промените в нагласите на страните-членки, геополитическите апетити на Русия и амплитудите във външната политика на САЩ.

Успешно подбраните приоритети са първия критерий, който ни дава основание да определим българското председателство като успешно. Българските приоритети са екстраполация за намиране на нови стойности, свързани с бъдещето на Европейския съюз. Само обединени, а не разединени, европейските държави могат да се справят в бъдеще с предизвикателствата на националното си развитие, но и с глобалните предизвикателства, свързани със сферите на познанието и технологиите, опазването на планетата и демографската структура. Приобщаването на Западните Балкани, темата за дигиталната икономика, миграцията и останалите теми не само бяха защитени професионално и реализирани до степен на трайно присъствие – на някои и в австрийското председателство, но и като част от единната европейска политика. По-важното в случая е, че българското правителство и лично премиерът Бойко Борисов  предложиха и реализираха нов подход при намирането на решения. Това е повече от повод да се заговори за български стил в комуникацията. Едно основателно заключение, за да приемем истината – България излезе от зоната на периферията и може да предлага идеи, да прокарва и сближава концепции.  Тя наложи дебата като единствена възможност да се открие нивото, което ще работи най-добре за общността.

Българското европредседателство бе реалзирано на фона на опитите на БСП да буни държавата – неоснователно и режисирано. Неспособна да реализира себе си като алтернативна опозиция, всичко се досещаме, че става дума за зле режисиран сценарий, който да оставя впечатлението за недоволни и протестиращи хора. А това е единствената възможност БСП да черпи идеи как да играе на опозиция. Да не забравяме, че демокрацията единствена дава право за свободно изразяване на мнение, на несъгласие и на протест. През цялото това време българското правителство нито за миг не неглижира вътрешнообществените проблеми. ГЕРБ и нейните политици натрупаха много опит, свързан с функционирането на демократичните институции, независимостта на отделните власти и в решаването на проблемите в диалог с гражданите и с отделните обществени групи.

Дори в такива обществени условия на изкуствено нагнетяване на обществено напрежение, всяка страна-членкапредседателстваща съюзащеше да го използва като ресурс нейните граждани да опознаят отблизо европейските институции и начина, по който те функционират. Грешник е този, който се опитва да оприличи популяризирането на европредседателството като пиар във време на протести”. Едва ли друго правителство е имало или ще има възможност да покаже такава зрялост и адекватност, съвместявайки дневния ред на държавата с ангажиментите по европредседателството. С увереност можем да кажем, че всичко свършено резюмира в пълнота и изцяло логото:”Съединението прави силата.” България прояви изключителна прозорливост, формулирайки това лого и преминавайки през избора на българските приоритети с наблягане на темите за бъдещето на Европа и младите хора, европейската переспектива и свързаност на Западните Балкани, сигурна и стабилна Европа  и дигиталната икономика. Ако се позовем на казаното от премиера Бойко Борисов при стартирането на председателството:”По всички тези въпроси е важно по време на нашето председателство да има напредък, да има дебат и да търсим сериозните и верни решения”, всичко това не само се случи, но като вземем предвид високата оценка, става дума за едно успешно българско европредседателство.

Високата оценка, която България получи не е стандартна, както бил казал днес българският президент!? Между другото, всеки би облещил очи, питайки се това дали са думи на наш или на чужд президент:”Получихме и стандартните за всяко европейско председателство комплименти, но те не трябва да ни заблуждават. Състоянието на ЕС е такова, че Брюксел може да си позволи само положителни самооценки. Налице са центробежни сили, които поставят под въпрос сегашната му архитектура, а според някои и неговото съществуване.” Иска да ни каже, че оценките са незаслужени и  формални, защото ЕС умира и какво друго му остава – освен да си поставя сам положителни оценки!? Колко омраза ще трябва да си събрал, за да кажеш подобно нещо? Не знам какво мислите вие, но всеки що-годе грамотен човек би констатирал шокиращ ценностен разпадАз съм човек, който работи с текстове и водещо при мен е  да вниква в дълбочината на мисловния процес, чийто корени винаги са ценностни. Всеки непредубеден би онемял пред подобна злонамереност – да пожелаеш да стъкмиш по такъв коварен начин две несъвместимости – личното  усещане за края на ЕС и  принудата той да си прави положителни оценки! Ей, така! Колко изкривено ще да е възприятието ти, че да измъдруваш подобна взаимовръзка? Колко черна ще трябва да е дущата ти, че да поискаш да очерниш по този начин българското председателство… Сами разбирате, че целта е да се омаловажи свършеното от правителството и да бъдат обслужени тяснопартийните интереси на БСП. А това едва ли подхожда на един президент в парламентарна република. Затова ви препоръчвам  да прочетете и статията ми “Имаме ли президент”.

Posted in От деня and tagged , , .

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *